Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
Нийл Армстронг се бе изправил пред същата дилема преди почти сто години. Но той все пак не бе пилотирал с опрян в главата му пистолет.
За последните няколко минути обаче Чанг напълно бе забравил и пистолета, и Роузи. Всичките му сетива бяха съсредоточени върху задачата, която му предстоеше; бе станал част от голямата машина, която пилотираше. Единствената човешка емоция, която бе останала у него, не беше страх, а възбуда. Това беше работата, за която бе обучен; това бе връхната точка в професионалната му кариера, макар че можеше да се окаже и нейният край.
А по всичко личеше, че ще стане точно така. До подножието на планината оставаше вече по-малко от километър, а той все още не бе намерил площадка за кацане. Теренът беше изключително неравен, пресечен от каньони, осеяни с огромни камъни. Не беше забелязал нито една хоризонтална местност, която да е по-голяма от игрище за тенис — а само след трийсет секунди показателят за горивото щеше да достигне червената линия.
Но ето че най-после той съзря гладка повърхност — най-плоската, която бе видял досега. Това бе единственият му шанс за времето, което оставаше.
Много внимателно той насочи гигантския, нестабилен цилиндър към хоризонталната ивица земя — като че ли е покрита със сняг — да, така е — струите от дюзите издухваха снега, — но какво е това под него? — прилича на лед — трябва да е замръзнало езеро — каква е дебелината? КАКВА Е ДЕБЕЛИНАТА?
Петстотинтонният тласък от главните реактивни дюзи на „Га-лакси“ се стовари върху измамно приканващата повърхност. Една мрежа от кръгови линии започна бързо да се разпростира по нея; ледът се пропука и огромните късове започнаха да се преобръщат. Концентрични вълни от кипяща вода се втурнаха към сушата, щом стихията на дюзите се заби във внезапно оголеното езеро.
Като добре обучен офицер Чанг реагира автоматично, без колебанието, което би било фатално. Лявата му ръка рязко разтвори предпазната преграда; дясната сграбчи червената ръчка под нея и я дръпна в отворено положение.
Програмата ПРЕКРАТИ, която беше спала кротко от изстрелването на „Галакси“ досега, се задейства и запрати кораба обратно в небето.
Приземяването на „Галакси“
В каюткомпанията внезапното задействане на пълната тяга бе прието като отлагане на екзекуцията. Ужасените офицери бяха видели разпадането на избраната площадка за кацане и знаеха, че има само един начин да се спасят. Сега, след като Чанг го бе използвал, те още веднъж си разрешиха лукса да поемат дъх.
Но докога щяха да се наслаждават на това усещане, никой не можеше да каже. Само Чанг знаеше дали корабът има достатъчно гориво, за да се издигне на стационарна орбита; а дори и да има, помисли си мрачно капитан Лаплас, онази лунатичка с пистолета може да му заповяда отново да се върне долу. Но той дори за минута не бе повярвал, че наистина е лунатичка; тя знаеше съвсем точно какво върши.
Внезапно настъпи промяна в тягата.
— Мотор номер четири току-що загасна — каза един от механиците. — Това не ме учудва — вероятно е пренагрят. Не би могъл да издържи толкова дълго при тази мощност.
Нямаше никакъв смисъл, разбира се, да се променя посоката — намалената тяга все още действаше по оста на кораба, — но гледката върху екраните на мониторите рязко се наклони. „Галакси“ все още се издигаше, но вече не във вертикално положение. Корабът се бе превърнал в балистична ракета, насочена към някаква неизвестна цел на Европа.
Още веднъж тягата рязко спадна; на видеомониторите хоризонтът отново се уравновеси.
— Изключил е отсрещния мотор — това е единственият начин да предотврати обръщането, — но дали ще успее да поддържа височината? Добре, човече!
Наблюдаващите учени не можеха да разберат кое му е доброто; гледката на мониторите беше изчезнала напълно, забулена от заслепяваща бяла мъгла.
— Изхвърля ненужното гориво — олекотява кораба.
Тягата изчезна съвсем; корабът започна да пада свободно. За няколко секунди той премина през огромния облак от ледени кристалчета, създаден когато изхвърленото гориво бе експлодирало в космоса. А под него, приближаващ се с ленивото една осма гравитационно ускорение, се намираше централният океан на Европа. Сега поне на Чанг нямаше да му се наложи да търси място за кацане; оттук нататък всичко щеше да протече по стандартната процедура, позната под формата на видеоигра на милиони хора, които никога не бяха излизали в космоса и никога нямаше да го направят.