![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Ако можех да повярвам…
— Ще поемеш ли командването на личната ми гвардия?
— Защо аз?
— Ти си най-добрият.
— Опасно дело, бих казал. От същата работа ли умряха моите предшественици?
— Някои.
— Бих искал да знам спомените на останалите!
— Не можеш да разполагаш с тях и да бъдеш самият ти.
— Все пак искам да се запозная…
— Ще стане.
— Значи, атреидите все още имат нужда от остър нож, така ли?
— Възлагат ти се задължения, подходящи само за Дънкан Айдахо.
— Каза, че ние… — Мъжът преглътна думите си и погледна към вратата, а после отново срещна погледа му.
Лито заговори, както би го сторил Муад’Диб, но със собствения си глас:
— Когато за последен път се изкачихме заедно до Сийч Табър, взаимната ни преданост беше пълна. Оттогава нищо не се е променило, съвършено нищо.
— Там беше баща ти.
— Бях самият аз!
Заповядващият глас на Пол Муад’Диб, идващ от грамадата памети на Лито, винаги хвърляше голите в трепет. Айдахо пошепна:
— Всички вие, събрани… В едно тяло… — Не довърши думите си.
Лито замълча. Решителният момент бе дошъл. Айдахо се усмихна с така добре познатото му изражение „Каквото ще да става!“ и отсече:
— Тогава ще говоря на първия Лито и на Пол, дето най-добре ме познават. Послужете си хубаво с мен, защото наистина ви обичах.
Лито затвори очи. Такива думи винаги го натъжаваха. Знаеше, че най-слабото му място беше обичта.
Монео, заслушан в разговора, се притече на помощ. Той влезе и попита:
— Господарю, да отведа ли Дънкан Айдахо при гвардията, която ще командва?
— Да.
Оказа се единствената произнесена от него дума.
Икономът хвана Айдахо за ръката и го изведе.
Добрият Монео — помисли Лито. — Толкова е отзивчив. Познава ме напълно, но все повече губя надежда, че някога ще ме разбере.
„Познавам злината на своите предходници, защото аз съм тези хора. Равновесието е изключително деликатно. Знам, че само малцина от четящите тези редове са мислили някога по същия начин за своите предшественици. Дори не им е хрумвало, че е възможно те да са успели да се съхранят. А опазването на живота само по себе си понякога предполага взимането на жестоки решения, както и безпричинна бруталност, срещу които цивилизованото човечество работи с безподобна настойчивост. Каква цена сте готови да заплатите за това ограничаване и сподавяне? Готови ли сте да приемете собственото си изчезване!“