Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Вярно е, Дънкан. Направо ми е отвратително, но си позволявам да го направя заради удоволствието, което изпитвам, когато сме заедно.

Потенциалните жертви винаги оцеляват — помисли Лито. — Поне Дънкановците, както виждам. Ставаха и провали: цбит фалшив Пол и прахосани голи. Но под ръка имаше достатъчно много клетки, запазени грижливо от оригинала.

— А как стоят нещата с твоето тяло? — попита Айдахо.

Сега Муад’Диб можеше да се оттегли; заговори с обичайния си глас:

— Приех пясъчните твари като своя собствена кожа. Оттогава те ме променят.

— Защо?

— Ще ти обясня, когато трябва.

— Тлейлаксианците казват, че приличаш на пясъчен червей.

— А какво е мнението на моите Говорещи с риби?

— Те твърдят, че си Бог. Защо ги наричаш така?

— Заради едно старо, но остроумно хрумване. Първите жрици говореха в сънищата си с риби. По този начин са научили ценни неща.

— Откъде знаеш?

— Аз съм онези жени, както и всичко, дошло преди и след тях.

Дочу трудното преглъщане на Айдахо.

— Сега разбирам защо е тъмно. Даваш ми възможност да се адаптирам.

— Дънкан, винаги си бил бързак.

Освен когато си досадно бавен.

— Откога се променяш?

— Повече от три хиляди и петстотин години.

— Значи е вярно казаното ми от тлейлаксианците.

— Вече рядко се опитват да лъжат.

— Това е много време.

— Твърде много.

— А тлейлаксианците… Много пъти ли са ме копирали?

— Да.

Сега ще ме попиташ колко пъти.

— Колко?

— Бих ти предоставил документацията за самостоятелно ползване.

И така, почва се — помисли Лито.

Този момент от разговора изглежда винаги задоволяваше интереса на Дънкановците, също както те неизменно задаваха въпроса: „Колко като мен?“

Не се различаваха с нищо по отношение на плътта, а между голите с общ произход не преминаваха общи възпоминания.

— Спомням си своята смърт — каза Айдахо. — Мечовете на харконите, много от които се опитват да стигнат до теб и Джесика.

Лито си послужи отново с гласа на Муад’Диб:

— Бях там, Дънкан.

— Аз съм заместник, нали? — попита Айдахо.

— Така е.

— А как другите… Искам да попитам, как умря той?

— Всяка плът се износва. Отбелязано е в записките.

Лито зачака търпеливо, питайки се колко време ще бъде необходимо, докато отдавна омръзналата му история престане да задоволява любопитството и на този гола.

— Как изглеждаш всъщност? — запита Айдахо. — За какво тяло на червей разказват тлейлаксианците?

— Някой ден от него наистина ще тръгнат определен вид червеи. Метаморфозата е доста напреднала.

— Как да разбирам това определен вид?

— Създанието ще притежава повече нервни възли и разклонения. Ще може да осъзнава.