Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
Тук отново видях тайните секти на бенедиктинците и францисканците, които се стремяха да възстановят благоговението пред природата и вътрешното преживяване на божественото. Тези хора бяха дошли в земното измерение с предчувствието, че гностическото противоречие ще бъде в крайна сметка разрешено, и с намерението да запазят древните текстове и ръкописи, докато дойде това време. Отново видях злополучния си опит да направя това познание публично достояние преждевременно, което бе довело до смъртта ми.
И все пак, ясно виждах, че на Запад се разгръща нова ера. Могъществото на църквата започна да се оспорва от друга социална единица: националната държава. Колкото повече народите на земята започнаха да се самоопознават, толкова повече ерата на великите империи вървеше към края си. Идваха нови поколения, успяващи интуитивно да прозрат, че нашето предопределение е в обединяването. Те работеха за формиране на националното самосъзнание, основано върху общ език и тясно свързано с определена суверенна страна. Тези държави все още бяха под властта на автократични лидери, които често си въобразяваха, че управляват с право, дадено им от Бога, но започваше да се създава една нова човешка цивилизация с признати граници, с парични единици и търговски обмен.
Когато богатството и книжовността достатъчно се развиха, в Европа бе поставено началото на всеобщ Ренесанс. Рождените визии на много от неговите представители преминаха пред очите ми. Те знаеха, че човечеството е предопределено да развие могъща демокрация, и идваха с надеждата да спомогнат за това. Бяха открити писанията на гърците и римляните, които стимулираха техните спомени. Основани бяха първите демократични парламенти и се чуваха призиви да се сложи край на „божествената“ власт на кралете и на кървавия диктат на църковните служители над духовната и обществена реалност. Скоро възникна протестантската Реформация, която поддържаше, че хората могат непосредствено да се приобщават към Светите писания и да имат пряка връзка с Божественото.
В същото време хора, които се стремяха към повече власт и свобода, започваха да изследват Американския континент — едно обширно земно пространство, което символично се намираше между културите на Изтока и Запада. Наблюдавайки Рождените визии на европейците, които най-силно желаеха да проникнат в този нов свят, аз видях, че те започнаха да съзнават, че тази земя е вече населена и че те можеха да осъществят контакт и да се преселят тук само със съгласието на местното население. Дълбоко в себе си съзнаваха, че американците са предопределени да дадат нова основа на Европа, която бързо започва да губи чувството си за сакрална близост с природната среда и да се отдава на гибелен секуларизъм. Културата на американските туземци, макар и не съвършена, можеше да даде модела, от който европейското съзнание да почерпи, за да възстанови корените си.
Поради Страха обаче, тези хора успяха да почувстват интуитивно само порива да се преселят, предусещайки една нова свобода на духа и живота, ала без да могат да се освободят от нуждата си да властват и покоряват, за да осигурят собствената си сигурност. Важните истини на местните култури бяха погубени с неукротимия стремеж да се използват огромните природни ресурси на района.
Междувременно в Европа Ренесансът продължаваше и аз започнах да съзерцавам пълното разгръщане на Второто откровение. Способността на църквата да диктува реалността започваше да намалява и европейците се чувстваха като пробудени за нов поглед върху живота. Благодарение на куража на неизброимо много хора, всички вдъхновени от интуитивните си спомени, науката започна да се разгръща като демократичен процес на изследване и опознаване на света, сред който живееха хората. Научният метод, който се състоеше в това, да се изследва определен аспект на природния свят, да се направят заключения и да се предложи този възглед на останалите, бе възприет от всички като градивен процес, който да ни помогне в крайна сметка да разберем какъв е смисълът на човешкото съществувание на тази планета, включително и на нашата духовна същност.
Ала църковните служители, обхванати от страх, се стремяха да задушат тази нова наука. Оформиха се две враждуващи страни, докато най-сетне се стигна до компромис. На науката се даваше правото да изследва външния, материалния свят, ала тя трябваше да остави духовните явления на диктата на все още влиятелните църковни служители. Целият вътрешен опит — високите нива на съзнание на човека, когато възприема красотата и природата, интуитивните прозрения, знаменателните случайности, всички междуличностни отношения, дори и сънищата — всичко това в началото е било изключено от обсега на новата наука.