Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Но когато съгледа тримата мършави съдии с дебели очила, които все се плъзгаха надолу по люспестите им лица, с бели перуки върху заострените им глави и с нафукани маниери, Бил едва сдържа напушилия го кикот. Офицерът с кожената шапчица го сръга в ребрата с острия си лакът и Бил веднага придоби сериозен вид.
Средният от тримата съдии произнесе с гробовен глас:
— Нека затворникът седне на подсъдимата скамейка.
Бил бе решил да се държи сериозно и с достойнство, но нещо в цялата тази бутафория го предизвика да подхвърли небрежно:
— Че то тука има ли друго за сядане, освен подсъдимата скамейка? Не бих имал нищо против да ми поднесете нещо за сръбване, преди да се започне.
Съдиите се спогледаха. Публиката пък — в залата имаше поне триста зрители — втренчи очи в съдиите. Стражите размениха погледи. Бил се огледа учудено.
Средният съдия се обърна към този отляво.
— Имаше ли някакъв смисъл в това, което каза?
— Струва ми се — отвърна запитаният, — че затворникът се опитва да бъде духовит.
— Това и аз го знам — обади се съдията отдясно.
— Да не искате да кажете — попита централният съдия, — че затворникът се шегува с нас?
— Колкото и да изглежда невероятно, май това е самата истина — отвърна левият.
— Но какъв е смисълът от тази шега? — попита централният.
— Сигурно е доста тънка — промърмори левият, — защото аз не можах да я схвана. Непреводима игра на думи. Доста странен начин да започнем, а?
— Да, струва ми се — рече средният съдия. Той изгледа Бил над очилата. — Затворник, вие позволихте ли си да си правите шега с многоуважаемия съд?
— Ами да, нещо такова — смотолеви Бил. — Не исках да ви обидя обаче. — Той отново понечи да се изкиска.
— И кое — попита съдията — е толкова смешно?
— Нищо, извинете, съжалявам — рече Бил.
Средният съдия се извърна към десния.
— Тоя защо непрестанно се смее?
— Не зная. Но се страхувам от най-лошото. Защо не го попиташ сам?
— Затворник, защо се смеете?
— Защото — отвърна Бил през смях — под мишницата ми се е сгушило мрънче, което ме гъделичка.
— Чу ли това? — обърна се левият съдия към десния.
— Каква безочливост!
— Не е възможно да е вмъкнал гущер в затвора, нали?
— Искрено се съмнявам. Хората и мръновете са смъртни врагове.
— Ако желаете — обади се офицерът с косматата шапка, — можем да го претърсим и да проверим дали казва истината.
— Не — вдигна ръка средният съдия. — Тази история мина всякакви граници. Честно казано, не бих искал да зная истината.
— Вижте — намеси се Бил, — не разбирам защо ме доведохте тук. Нищичко не съм направил.
— Нищичко ли? — повтори средният съдия. — И какво трябва да означава това?
— Предполагам — обясни десният, на който му увисваше единият клепач, — че е вариант на думата нищо.
— Но защо ще използва подобен израз? — попита средният.
— Трябва да е някаква шега — рече десният.
— Ах! Още една шега! Не ми харесва отношението на този субект.
— Да, изглежда, е настроен насмешливо — добави левият.
— Ако е така, това е сериозно престъпление — коментира десният.
— За което и ще заплати сериозно.
Тримата съдии се спогледаха и се засмяха като хора, сполучили да се пошегуват в тежко положение.
— И така, затворник, вие сте обвинен в съучастничество с група, приземила се нелегално на обществена земя по време на всенароден фестивал, с което не само сте прекъснали фестивала, но сте нанесли сериозен морален ущърб на неговия организатор, многоуважавания Зек Конски. Признавате ли се за виновен?
— Хъ? — стресна се Бил.
— Участвахте ли в групата, която извърши нелегално приземяване на космически кораб на територията, на която се провеждаше фестивалът?
— Вижте сега — заговори Бил, — нас ни свалиха. Аз бях само пасажер на кораба. Свалиха ни вашите. Нямахме друг избор, освен да извършим аварийно кацане.
— Не съм ви питал дали сте имали избор — заговори средният съдия. — Попитах ви дали се приземихте на гореуказаната територия.
— Сигур ще е било така — отвърна Бил. — Не мога да знам точно.
— Да се запише в протокола — нареди съдията с падащия клепач.
— Добре де, и да съм тупнал на обществена земя, първо на първо, нямам нищо общо с това и второ на второ — никой не е пострадал, затова викам да забравим случая и да ме пуснете да се прибирам обратно в казармата.