Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Той понечи да се изправи на крака и в този момент килимът се размърда и изръмжа. Бил се отърколи от него с бързина, на която не смяташе, че е способен, облегна се на стената и изцъкли очи. Килимът също седна — не беше килим, а куки — едно от онези едровати космати чудовища с начеваща до слабо развита интелигентност, за които бе известно, че най-често се занимават с космическо пиратство — не особено почетна, но пък открита за всички професия, за която не е необходимо да плащате такси в колеж или да се явявате на държавни изпити.
— Здрасти! — подхвърли Бил, тъй като нямаше представа как иначе да започне. — Как си?
Кукито го изгледа и отвърна на примитивния си език — с ръмжене и пискливо хленчене. Вграденият преводач бе малко пораздрусан от последните премеждия, но все още функционираше и преведе тази неразбираема тирада така:
— Уф, шефе, куки чувства като глътнал лайна. Ти виждал мой господарин Хам Дуо да се навърта тъдява?
— В интерес на истината — отвърна Бил — току-що пристигнах с неговия кораб.
Кукито подскочи и се надвеси над Бил.
— Ооох, божке! Той къде е?
— Ще ми се да зная — отвърна Бил. — Идвахме насам, когато един люлкарски кораб ни гръмна.
— Драконова фъшкия! — изгъргори ядосано кукито. — Ма колко пъти съм казвал на Хам! Използвай невидимостта — това велико решение! Накарай космически кораб да прилича на голям грозен метеор. Но не, той не слуша примитивно тъпо куки с мозък като боклукчийски камион, така обича да казва. И къде той сега?
— Зная колкото теб. Изпаднах в несвяст, когато корабът се удари в земята. Нямам ни най-малка представа къде може да е сега. Предполагам, че не си виждал Илирия?
— Ти за какво говори, гнъс го взел? — попита Чюгума, защото това беше името му, колкото и да не е за вярване. Имената на кукитата са все от тоя род — Чюграма, Чюбака, Чюруга и прочее.
— Доста е сложно за обяснение. Лесно ще го познаеш обаче — това е един мрън, сиреч петнайсетсантиметров гущер с четири ръце. Но този има проблеми с мозъка, меко казано. Така става, когато често си сменяш тялото.
— А, това значи! Може би цуриянец?
— Откъде знаеш за цуриянците?
— Имал вземане-даване с тях, бият се катʻ дяволи — обясни кукито. — Но това било в друго време.
— Какво ще стане с нас?
— Сигурно пукнем съвсем скоро — отвърна Чюгума с мрачен гърлен глас — Тук пирати измъчват и убиват. А на мой и Хам двойно ядосани. Нападнали техен най-голям град, отмъкнали съкровище на клингианци. Сега мой пленник — хо-хо, твой също.
— Благодаря за съчувствието. Смея ли да попитам как голям мозък като твой попаднал в плен?
— Това било мрежа, намазана с мед — овчедушно отвърна кукито. — Ние куки малко глупави шъ знайш. Хваща се на тоя стар номер.
— И какво те чака сега?
— Мой чака голям шубе — промърмори Чюгума. — Хора тук на Ратбон прочути майстори на килими. Винаги търси нови материали.
Бил огледа кукито. Колкото и да му беше симпатично, не можеше да не признае пред себе си, че от него щеше да излезе чудесен китеник.
— Лоша работа — съчувствено рече Бил.
Кукито премигна ядосано и побърза да добави със злорада нотка:
— Човешка кожа също водонепроницаема.
— Е, сигурно — успокоително кимна Бил.
— Значи става за килимче на баня.
В този момент ключалката на килията изщрака и вратата се отвори.
Влязоха четирима стражи. Бяха необичайно високи и слаби, с издължени глави с форма на бобени зърна и тела в последния стадий на измършавяване. Наложи се да се прегънат почти одве, за да минат през вратата. Но дори вътре не можеха да се изправят в цял ръст. Четиримата, в добавка към Бил и кукито, изпълваха докрай тясното помещение. Бил за пръв път виждаше люлкари на живо, макар да бе разглеждал техни картинки в „Справочник за идентификация на извънземни“ — задължително четиво за всички военнослужещи, които трябва да разпознават от пръв поглед своите врагове.
Един от стражите изглежда бе люлкарски офицер. Беше с около половин глава по-висок от останалите, което — както Бил узна по-късно — било задължително условие, за да те приемат в офицерската каста. Носеше черна кожена шапчица, при вида на която Чюгума нададе плачевен вик.