Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
След като я прочете, задържа картичката и зачука с нея по бара, а в същото време ме мереше от горе до долу.
— Нямам никакви вземания и давания с хора от вашата фирма.
— Стремим се да постигнем тъкмо това, мистър Гомец. Разполагаме с няколко вида производство, които биха могли да ви заинтересуват. Донесъл съм бутилка от нашето специално бренди да го опитате.
Тъмните му очи отскочиха към Биноуър.
— Как е влязъл тук?
В този момент Биноуър се бе вече посъвзел. Той присви рамене.
— Бях тук и той изникна отнякъде. Попита за вас.
— Качих се с асансьора за продукти. Човекът долу ме насочи — обясних му. — Да не би да съм допуснал някаква грешка?
— Не приемам търговски посредник без предварително договаряне.
— Съжалявам, мистър Гомец. Може би ще е по-удобно да ми определите час за утре? — и поставих пакета върху бара. — Ако междувременно желаете да хвърлите поглед върху това, възможно е утре да поговорим делово?
— Ще поговорим делово сега — чух глас зад себе си.
Двамата — Гомец и Биноуър — се вцепениха като мраморни статуи. Добре, приемам, че и моето сърце трепна. Погледнах през рамото си.
Мургав човек в безукорен вечерен костюм и бяла камелия на ревера стоеше на около пет-шест крачки от мен. Имаше лице на хищна птица: тясно, с голям извит нос, тънки устни и черни неспокойни очи. Висок и слаб, той представляваше този южноамерикански тип, по когото жените си губят ума, а мъжете им го наблюдават неловко, докато те се прехласват. Не допусках да е друг освен Кордец. Тези двама не биха се държали така, ако не бяха в присъствието на много важен шеф.
Високият човек се приближи и протегна тънка, мургава ръка към картичката. Поел я от Гомец, той се взря за миг в нея и без да промени изражението на лицето си, я прегъна на две и я захвърли зад бара.
— Това? – посочи той към пакета в кафявата хартия.
Гомец разви бързо бутилката и я постави така, че Кордец да може да прочете етикета. След миг той обърна сънливите си тъмни очи към мен.
— Още преди месец казах не на това нещо. Не знаете ли какво означава не?
— Много съжалявам — извиних се. — Нов съм на тази територия и не знаех, че някой преди мен ви го е предлагал.
— Е, сега го знаете. Измитайте се от този клуб и си стойте вън!
— Разбира се, съжалявам — и се засуетих объркано. — Може би, ако оставя бутилката? това е отлично бренди. Бихме могли да ви го доставяме при много изгодни условия?
— Вън!
Обърнах се и поех по грамадната площ от черно стъкло. Не бях извървял и пат-шест стъпки, когато в другия край се появиха трима души във вечерни облекла. Наредиха се в полукръг, блокиращ пътя ми.
Двамата от тях не бях виждал никога — едри като бикове латиноамериканци. Лицата им бяха сякаш дялани. Третият, застанал помежду им с озъбена животинска усмивка върху разкривено лице, ме накара да изпитам лека слабост в коленете си. Беше Херц.
III
За безкрайно дълъг миг Херц и аз се взирахме един в друг. Езикът се подаде между зъбите му и премина по дебелите му устни, наподобяващ стрелкаща с език змия пред удар.
— Ало, дяволе — произнесе той меко. — Помниш ли ме?
Помнех го много добре.
Никога не допусках, че сред биячите на клуба ще срещна и Херц. Бях се подготвил вътрешно да бъда малко повъргалян и изхвърлен на тротоара по задник, но за този побойник и през ум не ми беше минало.
Премислих светкавично положението. Придвижих се малко встрани, така че да мога да виждам Кордец, а в същото време да наблюдавам и Херц.
Чух равния, преливащ от скука глас на Кордец:
— Какво означава това?
— Името на тая гадина е Брендън — обясни Херц. — Частно детективче. Този глупак е ортакът на Шепи.
Кордец насочи в мен поглед, пълен с безразличие, после обърна гръб, заобиколи бара и се отправи към входа за служебните помещения. Тук спря и погледна Херц.
— Изхвърли го оттук!
Херц се усмихна.
— Сигурна работа! Отворете ми малко място, момчета. Искам сам да се оправя с това бебче.
Бутна настрана двете ескортиращи го маси говеждо месо и все още усмихнат, като близко поставените му едно до друго малки очи святкаха, тръгна по стъкления под към мен.
Бях сам срещу петима — по-точно шестима, ако хрумнеше на мистър Кордец да се присъедини към останалите. Това беше твърде изразително неравенство.
Поизравних тази разлика, като мушнах ръка под сакото си и измъкнах 38-калибровия колт.
— Полека — чух собствения си глас и завъртях дулото на револвера така, че да покрива Херц, двамата негови придружители, Гомец, Биноуър и Кордец. — Не си позволявайте излишни волности, защото могат да възникнат някои щети наоколо!