Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Изглежда, всички тук са си помислили същото. На тях им беше забавно да гледат.
— Чувам, че сте се справили доста добре. Някои бяха много изненадани.
— Има един спорт, в който ме смятат за доста добър — каза Медисън с нотка на гордост. — Боксът.
Въпреки многото хора по улиците, градът изглеждаше спокоен. Добрите граждани на Абилийн вършеха работата си рано сутринта. Дори и разхождащите се каубои изглеждаха трезвени.
Жените пазаруваха и разменяха клюки, докато децата им се стрелкаха от едно място на друго в търсене на забавления. Медисън започваше да осъзнава, че тези жени вероятно трябваше да бъдат също толкова твърди, колкото и Фърн, за да могат да оцелеят и да отгледат семейството си тук на запад. Това бе качество, което той вече оценяваше.
Не че му се искаше да се жени за жена от Запада — тя никога не би се вместила в бостънското общество. Освен това в Бостън имаше една дузина млади жени, които биха били отлични съпруги. Сестрата на Фреди — Саманта — беше от момичетата, на които той се възхищаваше: красива, образована, винаги подходящо облечена и с безупречно поведение. За съжаление, хората с безупречно поведение никога не бяха достатъчно жизнени, за да го заинтересуват.
Странно беше, че изобщо си мислеше за брак. Може би срещата с Джордж и растящото му семейство бяха събудили инстинкта у него. Той реши, че трябва сериозно да обмисли всичко това, когато се завърне обратно в Бостън.
Запита се на колко ли години е Фърн и дали тя изобщо искаше да се омъжи. Медисън си помисли, че дори и в Канзас би трябвало да облече рокля, преди някой мъж да я помоли да стане негова съпруга.
Джеймз се запита как ли би изглеждала Фърн в подходящи дрехи. Той не можеше да си я представи в нещо друго освен панталон, елек и нахлупена над очите широкопола шапка. Човек би решил, че това едва ли е картина, която би го накарала да стои буден през нощта.
И въпреки всичко бе станало точно така.
„Това е просто от раздразнението“, помисли си Джеймз и реши да я види поне веднъж в рокля, преди да напусне Абилийн.
— Добро утро, господин Рандолф.
— Познаваме ли се? — запита Медисън, обръщайки се към мъжа, който го бе заговорил. Човекът стоеше на пътеката пред една от къщите.
— Не, но съм чувал за вас.
— След онази нощ май всички вече ме познават.
— И на тях не им е приятно. Много от хората тук харесват тексасците, докато те си харчат парите в града, но никой не обича печените адвокати от Изтока.
— Вече разбрах това.
— Те няма да ви кажат нищо.
Погледът на Джеймз стана напрегнат.
— Да не искате да кажете, че вие ще го направите?
— Аз не знам нищо със сигурност, но имам някои въпроси, които чакат отговор.
— Аз самият имам твърде много въпроси.
— Познавам човек, който би могъл да отговори на един-два от тях. Ще влезете ли? На някои хора тук няма да им хареса, че говоря с вас.
Медисън напълно осъзнаваше възможната опасност: беше невъоръжен и знаеше, че ако влезеше в къщата на непознат, можеше да завърши в безименен гроб някъде из огромната прерия. От друга страна, съдбата може би му даваше възможност да намери начин да докаже, че не Хен е убил Трой. Заслужаваше си да поеме риска.
Медисън се отправи към къщата.
ГЛАВА 10
Стаята беше бедно мебелирана, но бе извънредно чиста. Приличаше на жилище на честен човек и Медисън реши, че може да се довери на обитателя й.
— Седнете — каза мъжът и посочи към най-удобния стол.
— Ще остана прав, ако не възразявате. През последните два дни лежах и седях твърде много.
Мъжът се притесни, но Джеймз търсеше информация, а не удобства. Освен това искаше и да се види с Фърн.
— Казвам се Том Уайт — каза мъжът и протегна ръка. — Имам малка фирма за товарни превози.
Медисън разтърси ръката му.
— Предполагам, че пътувате доста.
— По малко.
— И вероятно се срещате с доста хора.
— Понякога.
Джеймз потисна нетърпението си, докато Том свиваше цигара. Този човек очевидно нямаше да проговори, преди да реши, че е дошъл моментът.
— Еймос ми каза, че сте имали друго предположение за начина, по който е умрял Трой — каза Том. Очите му не издаваха никакви чувства. — Как достигнахте до такова заключение?
— Тялото е било вкочанено, така че Трой е бил убит поне осем часа по-рано. Освен това няма човек, способен да улучи жертвата си в сърцето в тъмнината на онази колиба.
— Имате ли някаква представа кой може да е убиецът?
— Не. А вие?
Том поклати отрицателно глава.
— Тогава защо ме доведохте тук?
— Един приятел твърди, че е видял Хен в нощта на убийството.