Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Предишната вечер Медисън се бе надявал, че Фърн ще дойде да го види. Днес тя наистина бе дошла, а той бе направил всичко възможно да я изгони. Какво имаше във Фърн, в този град, в семейството му, че го караше да се държи толкова непривично? Учителите му бяха казвали, че може да разумни какъвто и да било проблем, като използува ума си. Само че сега не бе в състояние.
— Не знаех, че сбиването е станало заради Фърн Спраул — обади се Хен. — Надявам се да ме измъкнеш скоро от затвора, защото не искам да пропусна това ухажване.
— Върви по дяволите! — изръмжа Медисън.
— Не трябва да ставаш от леглото — смъмри Роуз Фърн, докато навличаше нощницата през главата й. — Няма да се изненадам, ако ти се наложи да останеш тук няколко дни повече.
— Мразя го! — беснееше Фърн. — Той е най-заядливият, омразен, саркастичен и тесногръд мъж, когото съм срещала през живота си. На него му липсва разбирането за човешка доброта.
— Липсват му и добрите обноски — вметна госпожа Абът, която все още не бе забравила как Медисън се бе отнесъл с нея.
— Не виждам как би могъл да бъде брат на съпруга ти — обърна се Фърн към Роуз. — Джордж никога не ме е обиждал, въпреки че знае, че според мен Хен е убил Трой. Но Медисън…
Не й достигнаха думите, за да довърши изречението си, но за сметка на това госпожа Абът имаше доста в запас.
— Господин Рандолф е истински джентълмен — каза тя. — Той е толкова мил с моя Ед, който израсна без баща.
— Джеймз бе подложен на огромно изпитание още с пристигането си тук — защити го Роуз. — Може би при други обстоятелства не би се държал по този начин.
— Може би си права — заяви госпожа Абът, — защото ако не си, ще си помисля някои странни неща за бостънското общество.
— Не знам как се държи той обикновено и не искам да знам — продължи ядосано Фърн, без да обръща внимание на госпожа Абът. — Искам само да го видя как си заминава за Бостън веднага щом излезе от затвора. Той презира всичко тук и съм уверена, че ние нямаме нужда от него.
— Така е — заяви госпожа Абът, заемайки твърда позиция срещу Медисън. — Трябва да се постараеш да го държиш настрани от детето си — обърна се тя към Роуз. — Ще бъде ужасен срам, ако той успее да поквари това добро момченце.
— Щом като Уилиям Хенри успява да се справи с влиянието на другите си чичовци, да не говорим за дузината груби каубои, няма защо да се страхувам от Медисън — отвърна остро Роуз. — А сега госпожица Спраул би трябвало да закуси, защото отдавна не е слагала залък в устата си. Така няма да се възстанови бързо.
— Права си — обади се госпожа Абът. — Веднага се връщам с храната.
— Не бързай много. Искам тя да се успокои, преди да си напълни стомаха.
— Много мъдро — съгласи се госпожа Абът. — Човек трябва да внимава със стомаха си.
— Нямам проблеми с храносмилането — заяви Фърн веднага щом вратата зад госпожа Абът се затвори.
— Помислих си, че би желала госпожа Абът да излезе за малко.
Фърн се усмихна.
— Тя е малко потискаща.
— Тя е убедена, че всички хора, които харесва, са мили и щедри, но ако не те харесва… е, ти сама чу какво каза за Медисън.
— В този случай мисля, че е права.
Роуз седна на ръба на леглото и се вгледа толкова продължително в нея, че на Фърн й стана неудобно.
— Ти наистина ли искаш да разбереш Медисън? — попита Роуз, без да отмества погледа си. — Кажи ми истината. Не го прави заради мен, а заради него и може би заради себе си.
— Предполагам, че да — призна неохотно Фърн. — Бях започнала да мисля, че той е по-различен от мъжете, които съм познавала, но след всичко, което се случи тази сутрин, съм сигурна, че съм сгрешила.
— Аз го познавам още по-малко и от теб — каза Роуз, — но знам някои неща за миналото му. Тези факти са доста болезнени и не бих искала да ги използваш против него.
— Няма да го направя — отвърна Фърн, без да разбира защо Роуз имаше същите задръжки по отношение на Медисън, които имаше и тя. — Противно на мнението му, не всички в Канзас са безчувствени.
— Те са имали трудно детство — започна Роуз, очевидно решила да не обръща внимание на последната забележка на Фърн. — Никое от момчетата не се е научило да вярва на останалите.
— Защо?
— Те са имали брутален пияница за баща и слабоволева майка. По време на войната Медисън изчезнал, като оставил близнаците сами да се справят с ранчото. Братята му никога не му простили.
— Но сега той се е върнал, за да помогне на Хен. Това няма ли значение?
— Очевидно не. Дори и Джордж, а той е най-честният мъж, когото познавам, не може напълно да забрави случилото се.