Цивилна кампания

Челото на Иван се набръчка, докато той си проправяше път през лабиринта от думите на Биърли.

— Ако се добере до него? С какви пречки би могъл да се сблъска Ришар? — Ришар беше най-големият син на най-големия чичо, пълнолетен и, доколкото знаеше Иван, в добро психическо здраве. Исторически погледнато, това, че някой е кучи син, никога не се бе възприемало като основателен претекст за недопускане до Съвета на графовете, който в противен случай би бил далеч по-малоброен. Дисквалифицираха те само ако си копеле. — Да не би някой да е открил, че и Ришар е сетаганданец като бедния Рене Ворбретен?

— За жалост не. — Биърли погледна Иван и в очите му проблесна някакво странно, пресметливо пламъче. — Но лейди Дона — мисля, че ти я познаваш, Иване — внесе в Съвета официален иск за възпрепятстване само ден след смъртта на Пиер, което временно блокира утвърждаването на Ришар.

— Дочух нещо такова, но не обърнах внимание. — Иван не беше виждал лейди Дона, по-малката сестра на Пиер, на живо — а колко жива беше дамата навремето, — откакто тя се беше отървала от третия си съпруг и се беше оттеглила в окръг Ворутиър, където пое задълженията на официална домакиня на брат си и на неофициален негов заместник в управлението на окръга. Говореше се, че нейната дума тежала повече от тази на Пиер в ежедневните управленски дела. Вече трябваше да гони четирийсетака и Иван се зачуди дали не е започнала да дебелее. Което не би я загрозило непременно. Кожа като слонова кост, къдрава черна коса до под кръста и горещи кафяви очи като въглени…

— А аз се чудех защо се бавят толкова с утвърждаването на Ришар — каза Алексей.

Бнърли сви рамене.

— Ще видим дали лейди Дона ще успее да защити иска си, когато се върне от колонията Бета.

— Майка ми каза, че е странно, дето е заминала преди погребението — рече Иван. — Не била чувала да е имало вражда между нея и Пиер.

— Даже се разбираха доста добре, като за хора от моето семейство. Но проблемът не търпеше отлагане.

Забежката на Иван с Дона беше незабравима. По онова време той беше зелен млад офицер, а тя — с десет години по-голяма от него и временно без съпруг. Не бяха си говорили много за роднините си. Така и не й беше казал, осъзна той, как сладостните й уроци му бяха спасили задника няколко години по-късно, по време на онази ужасна дипломатическа мисия на Сетаганда, която за малко да завърши с катастрофален провал. Наистина трябваше да й се обади, когато се върнеше от колонията Бета. Ами да, тя можеше да се е депресирала от понатрупалите се годинки и да се нуждае от малко утешение…

— И на какво основание е подала иск за възпрепятстване? — попита Вормонкриеф. — И какво общо има с това колонията Бета?

— Е, това ще го разберем, когато се върне. Ще бъде изненада. Лично аз най-искрено й стискам палци. — На устните на Биърли потрепна особена усмивка.

Питиетата им пристигнаха.

— О, чудесно. — Вормонкриеф вдигна високо чашата си. — Господа, да пием за свещения брачен съюз. Изпратих Баба!