Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Марк метна куфара си в същата стая, където беше отседнал миналата година, и се върна в пералното, за да се подготви да изложи офертата си пред своя по-голям брат. На Ескобар всичко му беше изглеждало толкова логично, но пък тогава не познаваше Енрике така добре. Човекът беше гений, но, бог му е свидетел, някой трябваше да го пази. Струваше му се, че разбира напълно цялата каша около банкрута и делата за измама, сега обаче.
— Остави ме аз да говоря, разбираш ли? — твърдо му рече Марк. — Майлс е важна клечка тук, имперски ревизор, освен това е ухо на самия император. Подкрепата му може да ни даде голяма начална скорост. — Нещо по-важно, активното му противопоставяне можеше да се окаже фатално за целия им план. С една дума, можеше да провали всичко. — Знам как да го обработя. Просто се съгласявай с всичко, което кажа, и не се опитвай да разкрасяваш нещата.
Енрике кимна нетърпеливо и го последва като огромно пале през лабиринта на къщата. Откриха Майлс в голямата библиотека. Пим тъкмо подреждаше на масата прибори за чай, кафе, вина от избите на Воркосиган, два вида пиво от едноименния окръг и поднос с разнообразни ордьоври, които изглеждаха като цветно стъкло, внезапно превърнато в храна. Гвардеецът кимна сърдечно на Марк и се оттегли, оставяйки двамата братя да запълнят празнините от изминалата година.
— Колко удобно — каза Марк и си придърпа стол близо до ниската масичка. — Закуски. По една случайност имам нов продукт, който да опиташ, Майлс. Мисля, че може да се окаже много печеливш.
Майлс вдигна заинтригувано вежда и се наведе към Марк, който тъкмо развиваше червеното фолио около нещо квадратно, както се оказа — меко бяло кубче.
— Някакъв вид сирене, така ли?
— Не точно, макар че наистина е животински продукт, в известен смисъл. Това е основната, неовкусена версия. Вкус и цвят могат да си добавят по избор, по-късно ще ти покажа и от тях, след като ни остане време да ги забъркаме. Страшно хранително е — съвършено балансирана смес от въглехидрати, протеини и мазнини с всички важни витамини в правилното съотношение. Можеш да живееш само на това нещо и вода, ако ти се наложи.
— Цели три месеца се храних само с него! — обади се гордо Енрике. Марк му хвърли многозначителен поглед и ескобарецът сгърби рамене.
Марк взе един от сребърните ножове на подноса, разряза кубчето на четири и лапна едната четвъртинка.
— Опитай! — каза той и задъвка. В последния момент се сдържа да не примляска артистично. Енрике също си взе парченце. Същото направи и Майлс, малко по-предпазливо. Поколеба се, вдигнал парчето до устните си. Другите двама го наблюдаваха напрегнато. Веждите му подскочиха нагоре и той го лапна. Възцари се напрегната тишина. Майлс сдъвка и преглътна.
Енрике, неспособен да се удържа повече, попита:
— Как ви се струва?
Майлс сви рамене.
— Ами… нищо му няма. Безвкусно е, но пък ти каза, че няма добавки. Ял съм и много по-гадни армейски порциони.
— А, армейските порциони — каза Енрике. — Виж, за това приложение не се бях сетил…
— На този въпрос ще се върнем по-късно — прекъсна го Марк.
— Та какво го прави толкова потенциално печелившо? — любопитно попита Майлс.
— Защото, благодарение на чудесата на съвременното биоинженерство, разходите за производство на практика са нулеви. След като клиентът си купи първоначалния запас от маслени буболечки, друго не му и трябва.
Последва кратка, но тежка тишина.
— Какво да си купи?
Марк извади малката кутийка от джоба на сакото си и внимателно повдигна капачето. Енрике се напрегна в очакване.
— Това — каза Марк и приближи кутийката към брат си — е маслена буболечка.
Майлс сведе очи към вътрешността на кутийката и рязко се дръпна назад.
— Пфу! Това е най-отвратителното нещо, което съм виждал!
Голямата колкото палец маслена буболечка-работничка драпаше насам-натам с шестте си къси крачета, размахваше трескаво антените си и всячески се опитваше да избяга от кутийката. Марк нежно избута миниатюрните й щипки от ръба. Избелялокафявите й закърнели крилца потрепнаха и буболечката се сниши, провлачвайки бялото си, меко, кашкаво на вид коремче към относителната безопасност на един от ъглите.
Майлс надникна в кутийката с израз на отвратено любопитство.