Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— Боби може — отвърна Мей.
— Да, ако му дадеш половин година.
— Деца, деца — намеси се Рики. — Хайде да не правим сцени пред нашия гостенин.
Учтиво се усмихнах. Всъщност не слушах какво говорят. Просто ги наблюдавах. Това бяха трима от най-добрите ми програмисти — и когато работеха при мен, бяха самоуверени до арогантност. Ала сега останах поразен от нервността им. Като се замислех, Роузи и Дейвид също бяха нервни.
Чарли затананика, както обикновено.
— Уф! — изпъшка Боби Лембек. — Би ли му казал да млъкне?
— Чарли, знаеш, че сме разговаряли за тананикането — предупреди го Рики.
Чарли продължаваше.
— Чарли.
Той театрално въздъхна и престана да си тананика.
— Благодаря — натърти Боби.
Чарли пак въздъхна и вдигна очи към тавана.
— Добре — каза Рики. — Бързо довършете и се връщайте по местата си.
— Ясно.
— Искам всички да са по местата си колкото се може по-скоро.
— Добре — отвърна Боби.
— Говоря сериозно. По местата си.
— За Бога, Рики, добре, добре. Стига си приказвал. Остави ни да работим.
Оставихме тримата програмисти и Рики ме заведе в някакво малко помещение.
— Когато работеха при мен, тия хлапета не бяха такива — отбелязах аз.
— Знам. В момента всички сме малко нервни.
— И защо?
— Заради това, което става тук.
— И какво става тук?
Той спря пред една кабинка в дъното на стаята.
— Джулия не ти е казала, защото е секретно. — Рики пъхна електронна карта в слота до вратата.
— Секретно ли? Как може медицинските видеосистеми да са секретни?
Вратата се отвори и влязохме. Тя се затвори след нас. Видях маса, два стола, компютърен монитор и клавиатура. Рики седна и незабавно започна да пише.
— Проектът за разработване на медицинска видеосистема беше само следствие — каза той. — Дребно търговско приложение на технологията, която проектирахме.
— Аха. И тя е?
— Военна.
— Значи „Займос“ работи за Пентагона, така ли?
— Да. По договор. — Той замълча за миг. — Преди две години военните разбрали от опита си в Босна, че ще имат огромна полза от летящи роботи, които да излъчват на живо картина от бойното поле. Тези летящи камери щели да намерят различно приложение в бъдещите войни. Можели да се използват за разкриване на местонахождението на вражеските войски дори когато те се крият в джунглата или в сгради, за контролиране на самонасочващи се ракети и така нататък. Командирите на земята можели да получат каквито образи искат, в какъвто искат спектър — видим, инфрачервен, ултравиолетов. Излъчването на живо щяло да е изключително важно средство в бъдещите войни.
— Ясно.
— Но тези автоматични камери очевидно са уязвими — продължи Рики. — Можеш да ги сваляш като гълъби. Военните искаха камера, която да не може да бъде улучена. Представяха си нещо съвсем малко, може би колкото водно конче. Само че имаше проблеми с електрозахранването, с малките контролни повърхности и с контраста при тези миниатюрни обективи. Трябваше им по-голям обектив.
Кимнах.
— И вие сте се сетили за рояк от нанокомпоненти.
— Точно така. — Рики посочи екрана, на който се виждаше рояк черни точки, носещи се във въздуха като птици. — Облак от компоненти, който да позволява да създадеш камера с колкото голям обектив искаш. И не може да бъде свалена, защото куршумът просто преминава през облака. Нещо повече, можеш да разпръснеш облака, както се пръска ято птици при изстрел. Така камерата ще стане невидима, докато не се образува отново. Това решение изглеждаше идеално. Управлението за научноизследователски проекти към министерството на отбраната ни отпусна тригодишно финансиране.
— И?
— Заехме се да създадем камерата. Разбира се, веднага стана ясно, че имаме проблем с разпределения интелект.
Бях запознат с този проблем. Наночастиците в облака трябваше да имат рудиментарен интелект, за да могат да си взаимодействат и да образуват ято, което да лети във въздуха. Такава координирана дейност може да изглежда много интелигентна, но се наблюдава дори когато образуващите ятото индивиди са изключително глупави. В края на краищата могат да го правят птиците и рибите, а те не са най-умните същества на планетата.
Повечето хора, които наблюдават ято птици или риби, предполагат, че животните са ръководени от водач. Причина за това е фактът, че подобно на повечето стадни бозайници, хората имат групови водачи.