Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
— Силно повредени вътрешни органи. Много аноминални некрози47 — той отново се обърна към младенеца. — И все пак трябваше да оживее!
Изключи светлината в басейна и барбутирането се прекрати. Бътчър се отдалечи от лабораторната маса.
— Защо дойде лейди?
— Джебъл разработва курса на „Тейрик“ за следващите месеци и затова не мога да го попитам… — тя замълча, след което попита: — Защо?
Мускулите на Рон, помисли си Ридра, живите влакна, които пренасят командите. А мускулите на този човек скриват вътрешният му свят. Но нещичко успява да излезе на повърхността.
— Защо? — повтори тя. — Защо се опитвахте да спасите детето?
Лицето му се изкриви. С лявата си длан хвана клеймото от каторгата върху десния бицепс, сякаш раната внезапно го заболя. После рязко отдръпна ръката си.
— Мъртъв. Нищо хубаво вече. Защо дойде лейди?
Това, което се опитваше да излезе, разкъсвайки щита от мускули, отстъпи обратно навътре. Отстъпи и Ридра:
— Искам да разбера дали Джебъл би могъл да ме закара до щаб-квартирата на Администрацията на Съюза. Трябва да предам важна информация, касаеща нахлуването. Моят пилот ми каза, че Заслонът Спецели е дълъг десет хиперстатисни единици. Един кораб-паяк може да преодолее една единица, така че „Тейрик“ да не излиза от зоната на радиосянка. Ако Джебъл ме закара, аз му гарантирам покровителство и благополучно завръщане в най-отдалечената област на Заслона.
Бътчър внимателно я погледна.
— Надолу по Езика на Дракона?
— Да. Брас ме осведоми, че така наричат близкия край на Заслона.
— Гаранция за покровителство?
— Да. Ще ви покажа пълномощията си. Подписани са от генерал Форестър — главнокомандващ Въоръжените Сили на Съюза. Ако вие…
Той махна с ръка, за да я накара да замълчи.
— Джебъл! — Бътчър бе натиснал бутона за вътрешна връзка. Разговорът се водеше насочено и затова Ридра не можеше да чува отговорите.
— Насочете „Тейрик“ надолу по Езика на Дракона.
Последва въпрос или възражение.
— Насочете по Езика и всичко ще бъде наред.
Бътчър кимна в отговор на едва доловимия шепот и каза:
— Умря.
Изключи микрофона и се обърна към Ридра:
— Всичко е наред. Джебъл ще тръгне към щаб-квартирата.
Недоверието й се смени с изумление. В този момент разбра, че е останала потресена още преди това — когато той прие плана й за разрушаване на защитната мрежа на Завоевателите, но тогава Вавилон-17 не й позволяваше да мисли за странични неща.
— Е, благодаря — започна тя. — Дори не ме попитахте… — тя реши да го каже по друг начин.
Обаче Бътчър заговори първи:
— Знаем, че корабът трябва да се унищожи — и той е унищожен. — Удари се с юмрук по гърдите и продължи: — Сега трябва да се спуснем по Езика на Дракона, и „Тейрик“ тръгва по Езика на Дракона.
И отново се удари по гърдите.
Ридра искаше да зададе още един въпрос, но погледът й попадна върху мъртвия зародиш и тя преглътна думите си. Каза само:
— Благодаря, Бътчър!
Излизайки от биолабораторията, тя се замисли над думите му, опитвайки се да намери някакво обяснение за неговите действия. Дори грубият му маниер на изказване…
Думите му!
В ума й проблесна догадка и тя се затича по коридора.
III
— Брас, той не може да казва „аз“!
Пилотът седеше, хванал с две лапи чашата си. Дървените маси в общата зала постепенно се запълваха за вечеря.
— Аз, мен, мое… Мисля, че не може да го изговори, дори да го помисли! Чудя се от кой ад се е пръкнал…
— Знаете ли език, в който ня’а ду’а за изразяване на „аз“?
— Сещам се за няколко, в които това местоимение не се използва често, но не мога да се сетя за език, в който да липсва такава концепция, макар и само в окончанията на глаголите.
— Какво означава това?
— Странен човек със странен начин на мислене. Не знам защо, но той се държи добре с мен. Дори посредничи между нас с Джебъл. Бих искала да го разбера…
Тя се огледа. Всички в залата се приготвяха за вечеря. Момичето, което им донесе пилетата в стаята със сините стени, я гледаше с широко отворени очи, в които се четеше страх, примесен с любопитство. След малко интересът в погледа й угасна и тя се отправи към шкафа за прибори.
Ридра се замисли. Какво би станало, ако преведе на Вавилон-17 своето възприятие за движението на хората и играта на мускулите им? Беше успяла да разбере, че това не е просто език, а гъвкава матрица за аналитичен размисъл, където една или друга дума побира огромно количество информация в сравнение с другите езици. Как ще опише изражението на човешкото лице? Може би трептящите мигли и движението на пръстите ще получат математическо описание? Или пък… Докато мислеше, мозъкът й постепенно се потапяше в компактните дебри на Вавилон-17. Ридра затвори очи и се заслуша в разговорите.
47
аноминална некроза — умиране на тъкани, орган или част от него, които са заобиколени от живи тъкани