Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ричард не можа да прецени дали тя се опитва да смекчи въпроса си и затова го задава шеговито, или просто е саркастична. Ако не познаваше Ничи достатъчно добре, дори би заподозрял, че в тона и се долавят нотки на ревност.
Втренчи се в мрака, отдаден на спомените си.
— Обикалях гората, за да търся доказателства за убийството на баща ми. Имам предвид човека, който ме отгледа и когото тогава смятах за свой баща. Казваше се Джордж Сайфър. Забелязах Калан да върви по пътеката покрай едно езеро. Зад нея се промъкваха четирима мъже. Оказаха се убийци, изпратени от Мрачния Рал. Той вече бе избил всички други Изповедници. Калан беше последната.
— Значи ти си я спасил? — включи се и Кара.
— Помогнах и. С общи усилия успяхме да обезвредим убийците. Тя беше дошла в Западната земя, за да търси отдавна изгубен магьосник. Оказа се, че този велик магьосник е Зед. Макар да бе избягал от Средната земя още преди моето раждане, той все още заемаше поста Първи магьосник. Като малък не съм и подозирал че Зед е магьосник, камо ли велик. Нито пък съм знаел, че ми е дядо. За мен той беше моят най-добър приятел.
Замлъкна за малко, усетил как Ничи се взира в лицето му в тъмнината. Дъхът и леко погали бузата му.
— И какво е искала Калан от този велик магьосник?
— Мрачният Рал беше задействал Кутиите на Орден. Най-страшният кошмар за всички хора бе на път да се осъществи. — Ричард помнеше ужаса, който изпита, когато научи това. — Някой трябваше да попречи на Мрачния Рал да отвори правилната кутия. Калан бе изпратена да открие оттеглилия се в изгнание Първи магьосник, за да може той да определи Търсач. От мига, когато я срещнах край езерото, животът ми се промени завинаги.
— Един вид, любов от пръв поглед? — попита Кара в настъпилата тишина.
Преструваха се, че му вярват, опитваха се да отклонят мислите му от чудовището, изпратено от Джаганг по следите му, да го накарат да не мисли за избитите си другари и за надвисналата опасност.
Хрумна му ужасяваща мисъл — че някъде там, в гората около бивака, на място, до което не е достигнал, се валят кървавите останки на Калан.
Мисълта бе толкова болезнена, че очакваше сърцето му да експлодира всеки миг.
Не вдигна ръка да изтрие сълзата, изтърколила се по бузата му. Ничи го направи вместо него. Пръстите и нежно се плъзнаха по лицето му.
— Наистина трябва да поспим — рече той.
Ничи отдръпна ръката си и склони глава на рамото му. В тъмното Ричард сякаш не можеше да си наложи да затвори пламналите си очи. Не след дълго чу равномерното дишане на Кара, която се унесе в сън. Ничи леко притисна буза до рамото му и се сгуши още по-плътно до него, за да се възползва от споделената им топлина.
— Ничи? — прошепна той.
— Да?
— Как измъчва пленниците си Джаганг?
Усети как тя си поема дълбоко дъх и го изпуска бавно през устата.
— Няма да ти отговоря на този въпрос, Ричард. И бездруго знаеш, че Джаганг е човек, за когото убиването е необходимост.
Ричард не можеше да не зададе този въпрос. Изпита облекчение, че Ничи прояви достатъчно разум и не му отговори.
— Когато Зед ми даде меча, му казах, че няма да стана убиец. Впоследствие започнах да разбирам, че злото трябва да се унищожава, за да оцелее животът. Де да можеше и прогонването на Императорския орден от Новия свят да е толкова просто, колкото убиването на един човек, пък бил той и Джаганг.
— Мога да те уверя, че безброй пъти ми се е искало да убия Джаганг, когато съм била близо до него. Но си прав, че това не би сложило край на войната. Не искам повече да мисля за пропуснатите възможности. Не искам да мисля за онова, което не успях да направя.
Той се пресегна и обгърна треперещите и рамене.
Усети как мускулите и бавно се отпускат. Дишането и постепенно се успокои и тя заспа.
Ричард трябваше да намери Калан, но за да има шанс да го стори, се нуждаеше от възстановените си сили и от почивка. Затвори очи, усети как по бузата му се изтърколва още една сълза. Калан ужасно му липсваше.
Мислите му се отнесоха към онзи ден на първата им среща, когато я видя в прелестната и бяла копринена рокля. Едва по-късно разбра, че тя е отличителният белег на Майката Изповедник. Съвсем ясно си спомняше колко красива беше Калан в тази рокля, колко аристократичен вид имаше. Помнеше как косата и падаше на вълни върху разкошните и рамене, как сияеше като ореол около главата и на фона на меката светлина на гората. Спомни си как нейните красиви и умни зелени очи го погълнаха още щом я видя. Още в онзи първи миг, още с първия споделен поглед се почувства така, сякаш бе познавал Калан цял живот.