Печатът

На това място младият англичанин като прекара суетно пръсти през червената си коса и насочи към аудиторията (като изключи мен, на когото изобщо не обръщаше внимание) сините си кривогледите очи, стана, облегна се на стената и продължи по-спокойно.

Ъглите на улиците и входовете на къщите, разказваше той, били покрити със съобщения на шарлатани, подканващи народа да си закупи „безпогрешни хапчета“, „несравними отвари“, „кралски противоотрови“ и „универсални води“ срещу чумата.

— И когато не успяваха да измамят хората с тези идиотщини — продължи Бедфорд — раздаваха отвари на живачна основа, който отравяха кръвта и убиваха по-лошо от чумата.

В този момент и отец Робледа се включи в спора. След като измънка полугласно някакви неразбираеми коментари, йезуитът пое защитата на отец Кирхер, своя събрат. Реакциите на останалите не се забавиха и пламна неприятна разправия, в която всеки се опиваше да наложи своите убеждения и доводи повече със силата на гласа, отколкото с тази на разума.

Това бе първият случай в моя злощастен живот на прислужник, в който присъствах на подобен научен спор, но бях твърде изненадан и разочарован от сприхавостта на участниците.

Така или иначе, успях да получа първи впечатления от теориите на този загадъчен Кирхер, който не можеше да не предизвиква любопитството ми. За половин век неуморен труд, начетеният йезуит бе изложил своята многообразна доктрина в повече от тридесет великолепни труда на най-различни теми, между които и един трактат за чумата „Scrutinium phisicomedicum contagiosae luis quae pestis dicitu“, „Физикомедицинско изследване върху заразната болест, която се нарича чума“, публикуван преди повече от двадесет години. Ученият-йезуит твърдеше, че е направил големи открития със своя микроскоп, към които читателят може би щял да остане недоверчив (както всъщност по-късно се и случило), но все пак потвърждаващи съществуването на невидими създания, които, според него, били причината за чумата.