Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Това е много натоварена болница, Лори! — каза Рива, която просто не искаше да спори.
Лори издиша силно. Стори й се, че долавя в тона на Рива нещо като снизхождение, не много по-различно от това на Джак. Тя се протегна и взе листа от ръката на приятелката си.
— Това е само моето мнение — каза Рива, усетила реакцията й.
— Имаш право на собствено мнение — промърмори Лори и се завъртя отново към бюрото си.
— Не исках да те дразня.
— Не си виновна — каза Лори, без да се извръща. — През последните дни съм станала прекалено чувствителна към всичко. — Тя не издържа и се обърна: — Но нека ти кажа следното: Това, което благоприятства въвличането на серийни убийци в споменатите случаи е тъкмо фактът, че никой не би заподозрял нищо.
— Може би си права — съгласи се Рива. Тя се усмихна, но Лори не отвърна на този жест на помирение, а побърза да вдигне телефона. Споделянето на подозренията й с Джак и Рива само я бе раздразнило повече, макар гласното изричане на думите да бе сложило всичко на фокус и да я бе накарало да се почувства дори по-сигурна в правотата си. Възраженията на приятелите й не можеха да я разколебаят, сценарият за серийния убиец сега й се струваше напълно правдоподобен. Тя осъзна, че макар и прибързано, без да разполага с категорични доказателства, на нея бе съдено да види, че в „Манхатън Дженерал“ става нещо. За съжаление, знаеше от горчив опит, че да прави подобно заключение не е нейна работа. То трябваше да дойде от администрацията и да мине през връзки с обществеността. Затова звънна на Кони Игън, секретарката на Калвин, и я помоли да я свърже с него.
— Заместник шефът трябва да излезе за официален обяд с Борда на консултантите след няколко минути — каза Кони. — Ако искаш да го хванеш, трябва веднага да слезеш долу. Иначе можеш да го потърсиш след четири, в случай, че изобщо се върне тук, за което няма гаранции.
— Слизам веднага — каза Лори, остави слушалката и се изправи.
— Късмет! — Рива бе чула целия разговор и се опитваше да бъде любезна.
— Благодаря — кимна Лори сухо.
— Не се разстройвай, ако Калвин прояви още по-голям скептицизъм от мен — извика Рива след нея. — Освен това може да те накара да съжаляваш, че си си помислила изобщо за някакво престъпление. Не забравяй, че той има меко местенце в „Манхатън Дженерал“ от времето, когато е бил студент и е карал там стажа си като специализант в учебния филиал на болницата.
— Не съм го забравила — извика Лори. Чувстваше лека вина заради държанието си към Рива. Не й беше в характера да е в такова мрачно настроение, но нищо не можеше да направи.
От страх да не изпусне Калвин тя взе асансьора и след по-малко от пет минути се намираше в административния отдел. На едно дълго канапе седяха няколко души и очакваха среща с шефа, чиято врата бе затворена и охранявана строго от секретарката му, Глория Санфорд. Спомни си, че бе седяла няколко пъти тук, чакайки да бъде наругана за това, което е направила, тя сега се опитваше всячески да избягва срещите с Калвин. Беше се държала по-скоро вироглаво и нетактично, когато навремето бе започнала работа в Патологическия център.
— Влизай — покани я Кони, когато я видя на прага. Вратата на Калвин бе открехната. Той говореше по телефона, подпрял крак на края на бюрото си. Когато Лори влезе, той й посочи със свободната си ръка креслото срещу себе си. Очите й обходиха познатата стая. Беше наполовина по-малка от кабинета на Бингъм и нямаше връзка с конферентната зала, но изглеждаше истински мамут в сравнение с помещението, което си деляха двете с Рива Стените бяха покрити с обичайната колекция от дипломи, награди и портрети, предимно на висши градски политици.
Калвин завърши разговора, който явно се отнасяше до предстоящия обяд с Борда. Бордът на съветниците бе основан от кмета преди двадесет години с цел Патологическия институт да е по-малко задължен на изпълнителския бранш и силите на закона.
Калвин спусна шумно краката си на пода и изгледа Лори през наскоро придобитите си очила без рамки. Тя почувства, че се напряга. Калвин винаги всяваше страх у нея, дори повече, отколкото самия началник. Беше по-скоро комбинация от импозантното му физическо присъствие, не-трепващите черни очи, буреносния характер, за който се носеха легенди и периодичните прояви на шовинизъм. В същото време тя знаеше, че е способен на топлота и мило отношение. Това, което я безпокоеше при всяка среща беше коя от страните му ще е доминираща в момента.