Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Боя се, че случаите са четири, а не два. Това е твърде много, за да е обикновено съвпадение. — Докато си сипваха кафе от машината, Лори описа разговора си с Кевин и Джордж. Седнаха на неудобните пластмасови столове, заети преди от Кевин и Арнолд.
— Ами токсикологияга? — попита Джак. — Щом излиза, че няма очебийна патология или резултатите от хистологията са добри, значи отговорът трябва да дойде от токсикологията.
— Джордж каза, че още чакал токсикологията по случая си. Очевидно ще ми се наложи да почакам доста. Но каквото и да е, имаме любопитна поредица от съвпадения.
Те надигнаха чашите си почти едновременно и срещнаха погледи.
— Ако питаш мен — произнесе Джак накрая, — струва ми се, че въображението ти е отишло прекалено далеч. Може би си разстроена заради нашите проблеми и търсиш с какво да отвлечеш вниманието си.
Лори махна раздразнено с ръка. От една страна той вечно я покровителстваше, а от друга се опитваше да бъде коректен. Тя извърна поглед и си пое дълбоко дъх.
— За какво искаше да говорим? Сигурно не е свързано със съответните случаи?
— Рива ми каза вчера за майка ти. Изкушавах се да ти се обадя миналата нощ и да те попитам за нея, но предвид обстоятелствата си помислих, че е по-добре да говорим лично.
— Благодаря ти за вниманието. Тя се оправя.
— Радвам се — кимна той.
Той млъкна за миг, размърда се неспокойно и продължи разколебан:
— Не знам дали трябва да казвам на майка ти…
Тогава недей, помисли си Лори. Беше разочарована. Беше си позволила да се надява въпреки всичко. Не искаше да говори за майка си.
— … но съм сигурен, че си наясно, че при рака на гърдата има наследствен фактор.
— Наясно съм — прекъсна го Лори вбесена, питайки се накъде бие.
— Не знам дали майка ти се е тествала за маркер на мутация на гена за BRCA1, но резултатите могат да са от значение за лечението. Както и за теб, може да се вземат превантивни мерки. Мисля, че трябва да се тестваш. Не искам да те плаша, но…
— Майка ми е позитивна за мутацията на гена за BRCA — призна Лори. Част от гнева й се разсея, когато го видя, че е загрижен.
— Ето, това налага още повече да се изследваш. Мислила ли си за това?
— Мислих. Но не съм убедена, че е от кой знае какво значение и може само да увеличи тревогите ми. Не искам да отстраняват нито гърдите ми, нито яйчниците.
— Мастектомията и оофоректомията не са единствено възможните мерки — прекъсна я Джак. Миналата нощ включих Интернет и прочетох всичко по въпроса.
Лори почти се усмихна. Учуди се, че тя и Джак бяха посетили едни и същи сайтове по едно и също време.
— По-честата мамография е друга възможност — добави Джак. — Всъщност, можеш да обмислиш дори лечение с тамоксифен. Но това е нещо далечно. Както и да е, изводът е, че трябва да се прави нещо. Мисля, че щом имаш тази информация, трябва да го направиш. Всъщност, бих искал да те помоля да го направиш. Не, връщам си думите назад. Умолявам те да го направиш… заради мен.
За нейна изненада, Джак се наведе и взе ръцете й в своите, стискайки ги силно.
— Убеден ли си? — попита тя, имайки предвид последните му думи.
— Напълно! Дори единственият ефект да е да те склоня да се преглеждаш по-често. Лори, моля те!
— Кръвен тест ли е? Дори не знам.
— Да, обикновен кръвен тест. Избрала ли си си лекар в „Манхатан Дженерал“, където вече всички сме длъжни да ходим?
— Още не — призна Лори. — Но мога да се обадя на една стара приятелка от колежа, Сю Пасеро. Работи във вътрешна медицина. Сигурна съм, че ще ме приеме.
— Отлично! — Джак потри ръце. — Трябва ли да звъня, за да съм сигурен, че си го направила?
Лори се засмя.
— Ще го направя, наистина.
— Днес.
— Добре, за бога. Ще отида още днес.
— Благодаря — каза Джак. Той пусна ръката на Лори, която продължаваше да стиска. — Сега, след като уредихме този въпрос, искам да те попитам дали не можем да стигнем до някакъв компромис и да се върнеш в моя апартамент?
За миг тя не можа да отвърне нищо. Точно когато си мислеше, че Джак няма да повдигне въпроса за отношенията им, той го беше направил.
— Както вече ти казах — продължи той, — ти ми липсваш. А най-лошо от всичко е, че играта ми на баскетболното игрище е пълен провал. Цялата отбрана, която внимателно си бях изградил, беше подкопана и рухна за миг при вида на два чифта твои бикини.
— Какви бикини? — застана тя нащрек. Съвсем съзнателно не се засмя на опита му да се върне към обичайния за него духовит сарказъм. Не виждаше нищо забавно в намека, че храбростта му на баскетболното игрище може да е определящ фактор за връщането й при него.