Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
За съжаление и в двата случая той не можеше да направи нищо. Не и ако искаше да разгледа древните летописи.
— Добре — каза Кавана. — Можете да ни изпратите информацията в хотел „Мрапиратта“. Но имай предвид, че не разполагаме с много време.
— Ще наредя веднага да се проверят слуховете — повтори мрачанецът. — Повече от това не мога да обещая. Както вече казах, не ни стига работна ръка. Но ще направим каквото е възможно.
— Ценя усилията ти — отвърна Кавана. — Искам да подчертая, че информацията, която ще съберем за завоевателите, ще помогне на всички ни.
Мрачанецът го изгледа, после, без да каже нищо, се обърна и поднови работата си на компютърния терминал.
Очевидно срещата беше приключила. Кавана се обърна към Колчин и кимна към вратата.
— Какво ще кажеш? — попита Кавана, когато излязоха на улицата.
— Мисля, че не се зарадва много на посещението ни — отговори Колчин. — Останах с впечатление, че според него напразно му губим времето.
— За съжаление има голяма вероятност да е прав — призна Кавана. Беше очаквал едва ли не всеки мрачанец поне да е чувал за тази легенда, макар и да не вярва в нея. Сега се питаше дали наистина просто не си губят времето. И не само го губят, но и да ги мислят за глупаци.
Помъчи се да отхвърли тази мисъл и дори се ядоса, че я е допуснал. Рискът да го вземат за глупак никога не го беше спирал от изпълнението на набелязания план. Но сега ставаше дума за живота на Фелиан и нямаше място за сантименталности.
И не само за живота на Фелиан, но и на Арик.
— Ще им дадем една нощ — реши той, погледна по улицата и вдигна ръка. Колата им излезе от паркинга и се насочи към тях. — Ако не се обадят до утре сутринта, ще приемем, че не са открили нищо.
— Значи ли това, че ще се настаним в хотела? — попита Колчин. Хил спря пред тях и отвори вратата на колата.
— Налага се — отвърна Кавана и се качи. — Но ако не научим нищо до вечерта, може би ще трябва да сменим курса. Например да отидем на някой космодрум и да се опитаме да намерим някой стар мрачански космонавт, от когато да изкопчим нещо.
— Не съм много сигурен, че е разумно, сър — предпазливо каза Колчин. — По тези места се мотаят много немрачанци. Ще си навлечем неприятности.
— Надявам се, че двамата с Хил без затруднение ще обработите някой стар паволиански пияница — успокои го Кавана. — Промяна на плановете, Хил. Отиваме в хотел „Мрапиратта“.
— Да, сър — каза Хил, без да откъсва очи от огледалото за обратно гледане. — Но се питам дали преди да тръгнем да не хвърлите едно око вляво. От другата страна на улицата, под онзи триъгълен навес, малко зад него.
Кавана се обърна. С гръб към сградата, без да обръща внимание на мрачанските пешеходци, седеше космат сандуулиец. От ръста и телосложението му личеше, че е жена. На краката си беше подпряла малка трапецовидна дървена рамка с опънат върху нея плат.
— Изглежда бродира — каза Кавана.
— Да, сър, и аз така си помислих — съгласи се Хил. — А сега погледнете към алеята през две сгради назад.
Кавана изви врат. Трима млади мрачанци, облечени в топли дрехи, стояха и гледаха сандуулийката.
— И какво?
— Стоят там, откакто паркирах — каза Хил. — Не съм съвсем сигурен, но мисля, че я следят.
Кавана се намръщи.
— Защо ще го правят?
— Не зная — отвърна Хил. — Но не виждам друга причина, поради която да стоят точно там.
— Може би чакат някого — предположи Колчин.
— Ако е така, защо не чакат в някоя сграда? — възрази Хил.
— Може да е някой, който живее тук — не отстъпваше Колчин. — А може и да използват алеята като място за среща.
— Може — каза Хил и кимна наляво. — Същото прави и онази група отсреща.
Кавана погледна. Във входа на една сграда от другата страна на сандуулийката стояха двама млади мрачанци. Личеше си, че стоят там от доста време и че нямат намерение скоро да се махнат.
И наистина гледаха към сандуулийката.
— Обзалагам се, че не чакат транспортно средство — добави Хил. — Проверих разписанието. До един час няма да дойде.
— Интересно — промърмори Кавана и замислено потри буза. — Особено след оплакването за недостиг на работна ръка в Миг-Ка Сити. Какво ли са намислили?
— Ако искате, ние с Хил ще отидем да ги попитаме — предложи Колчин.
Кавана погледна двете групи мрачанци и каза:
— Да, няма да е зле. Но ще отидем двамата с теб, Колчин. При групата в алеята. Хил, има ли път, по който да закараш колата зад тях?
— Има една улица, която води зад алеята — каза Хил.
— Сигурен ли сте, че не искате да дойда и аз?
— Срещу петима мрачанци? — засмя се Кавана. — По-добре им попречи да се измъкнат. Ще изчакаме няколко минути, докато отидеш зад алеята.