Последната империя

На вратата се почука и Вин предпазливо отвори. В коридора стоеше момчето, което бе придружавало Клъбс в леговището на Кеймън.

Беше мършаво и дългуресто, облечено със сиви дрехи. Някъде на четиринайсет, но заради ръста си изглеждаше почти порасъл младеж. По някаква причина й се стори, че е нервно.

— Да? — попита Вин.

— Ами…

Вин се намръщи.

— Какво има?

— Ами такова… Викат те — продължи момчето. — Горе. С майстор Скочко, на третия етаж. Уф, трябва да вървя. — Изчерви се, обърна се и изтърча по стълбите.

„Как да тълкувам това странно послание?“

Момчето бе жестикулирало така, сякаш очакваше да го последва. Вин въздъхна и тръгна нагоре по стълбите.

От отворената врата в дъното на коридора се чуваха гласове. Вин се приближи и надникна. Видя добре обзаведена стая с фин килим и удобни кресла. В единия край имаше горяща камина. Креслата бяха обърнати към голяма черна дъска, поставена върху триножник.

Келсайър стоеше, опрял лакът на перваза на тухлената камина, и държеше чаша вино. Вин проточи врат още малко и видя, че разговаря с Бриз. Усмирителят бе пристигнал посред нощ и бе пратил половината чираци на Клъбс да му разтоварват багажа — Вин ги бе гледала от прозореца как мъкнат нагоре към стаята му някакви странни дървени сандъци. Самият Бриз не си направи труда да помогне.

Хам вече беше тук, а също Доксон и Клъбс, настанени в удобните кресла. Момчето, което бе повикало Вин, седеше до Клъбс и очевидно се стараеше да не я поглежда. В последното кресло седеше Йеден, облечен — както и преди — с обикновени работнически дрехи. Беше се привел напред, сякаш изпитваше отвращение към плюшената тапицерия. Лицето му бе почерняло от сажди, нещо типично за всички скаа работници.

Имаше и две празни кресла. Келсайър забеляза застаналата до вратата Вин и я дари с една от подканящите си усмивки.

— Ето я и нея. Влизай.

Вин огледа стаята. Прозорец със спуснати завеси. Кресла, подредени в полукръг. Въздъхна, влезе и се настани в празното кресло до Доксон. Беше твърде голямо за нея и тя сви крака под себе си.

— Това сме всички — обяви Келсайър.

— За кого е последното кресло? — попита Хам.

Келсайър се усмихна и намигна — но само толкова. После продължи:

— Добре, да си поговорим. Чака ни важна задача и колкото по-скоро се захванем с планирането, толкова по-добре.

— Мислех, че вече имаш план — обади се объркано Йеден.

— По-скоро предварителна схема — уточни Келсайър. — Зная какво трябва да стане и имам няколко идеи как да стане. Но човек не събира група като нашата само за да й съобщи какво се очаква от нея. Трябва да обмислим всичко заедно, като започнем със списък на проблемите, с които предстой да се справим, ако искаме планът ни да успее.

— Добре — каза Хам. — Да се захващаме тогава. Схемата е да съберем армия за Йеден, да предизвикаме хаос в Лутадел, да завладеем двореца, да откраднем атиума на лорд Владетеля и после да оставим империята да рухне. Така ли е?

— В най-общи черти — потвърди Келсайър.