Последната империя

Келсайър стисна зъби и разпали още пютриум — и забеляза, че запасите му привършват. От осемте основни метала оловото гореше най-бързо.

„Сега не е време да се безпокоя за това“. Мъжете зад него се хвърлиха в атака и Келсайър отскочи встрани — Придърпа се към касата, за да се придвижи към центъра на помещението. Тласна веднага щом стъпи на пода до касата и се изстреля под ъгъл във въздуха. Присви се, преметна се над главите на двамата нападатели и се приземи на пода зад едно дръвче. Завъртя се, разпали пютриум и вдигна ръка, за да отбие удара, който очакваше да последва.

Фехтоваческото бастунче се стовари върху ръката му. Остра болка го проряза до рамото, но подсилената с пютриум кост издържа. Келсайър замахна с другата си ръка и заби стъкления кинжал в гърдите на противника си.

Мъжът се олюля назад с изцъклени от изненада очи и при движението освободи окървавения кинжал. Вторият убиец продължи атаката, но Келсайър отскочи, посегна надолу с ударената си ръка и откъсна кесията с монетите от колана си. Мътният убиец се приготви да блокира кинжала, но вместо това Келсайър запокити кесията с монети към щита му.

След това Тласна монетите вътре.

Мътният убиец извика. Мощният железен Тласък буквално го отхвърли. Келсайър разпали стомана и Тласна толкова силно, че той самият отхвръкна назад — далече от двамата други, които се опитваха да го атакуват. С противника му полетяха в противоположни посоки. Келсайър се блъсна в стената, но продължи да Тласка и блъска Мътния — с кесията, щита и всичко — в дебелия прозорец на парника.

Чу се звън на строшено стъкло и отраженията от стенните фенери затрептяха по сипещите се късчета. Изплашеното лице на Мътния убиец се изгуби в мрака отвъд прозореца и мъглата — смълчана и злокобна — започна да се прокрадва през нащърбените отвори.

Останалите шестима настъпваха неумолимо. Келсайър отби два поредни удара, завъртя се рязко, блъсна се в едно малко дръвче и в този момент върху него се нахвърли трети Мътен и заби бастунчето си под ребрата му.

Келсайър залитна, почти падна в голямата саксия и се претърколи на пода. Изпусна кинжала, изпъшка, надигна се на коляно и притисна удареното. Друг на негово място сигурно щеше да има няколко строшени ребра. Е, дори Келсайър щеше да се сдобие с огромна синина.

Шестимата пристъпиха напред, разделиха се, за да го заобиколят. Замаян от болка и изтощение, Келсайър стисна зъби, посегна към колана си и дръпна една от останалите стъкленици с метали. Гаврътна съдържанието й на един дъх, за да попълни запасите от пютриум, после разпали калай. Светлината почти го заслепи, болката в ръката и хълбока внезапно стана още по-остра и нетърпима, но избликът на подсилените сетива проясни главата му.

Шестимата Мътни убийци се хвърлиха във внезапна координирана атака.

Келсайър протегна ръка настрани, разпали желязо и потърси метал. Най-близкият източник беше масивно сребърно преспапие на бюрото в кабинета. Келсайър го изтегли в ръката си, изръмжа свирепо и замахна към настъпващите мъже.