Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
— Понеже пак ще ме полееш с нещо?
— Само ако си купиш сода.
Рони се позамисли, после закрачи към кея редом с него. Той я смушка с лакът. Тя му върна жеста.
— Струва ми се, че имаш проблеми.
— Какви?
— Като начало — проявяваш се като зъл убиец на патета.
Той се засмя, после улови погледа й. Тя сведе очи към пясъка, след това ги насочи към брега и накрая — към него. Поклати глава, неспособна да сдържи усмивката. Сякаш се питаше какво се случва помежду им. И се наслаждаваше на всеки миг.
14.
Рони
Ако не беше толкова привлекателен, нищо нямаше да е същото. Рони наблюдаваше как Уил и Скот тичат из корта и мислеше за всичко, което я беше довело дотук. Наистина ли лови риба днес следобед? А в осем сутринта видя как ранена костенурка плува из аквариума?
Поклати глава и се помъчи да откъсне очи от стройното тяло на Уил и изваяните му мускули, които изпъкваха, щом се втурнеше след топката. Веднага привличаха погледа, понеже не носеше блуза.
Може би все пак лятото няма да е толкова ужасно.
Е, същото си беше помислила и след срещата с Блейз, а събитията я опровергаха.
Уил не беше точно нейният тип, но докато го гледаше, започна да се пита дали това е чак толкова лошо. Досега не бе имала особен късмет с избора на момчета. Рик беше ярък пример. Уил несъмнено беше по-умен от всички, с които беше излизала, нещо повече — живееше пълноценно. Работеше, помагаше като доброволец в аквариума, беше добър спортист, дори се разбираше с родителите и сестра си. И макар да се държеше добре, не беше безхарактерен. Нито веднъж не се огъна пред предизвикателствата й и това определено й се понрави.
Притесняваше я само едно — не разбираше защо я харесва. Беше съвсем различна от момичетата, с които го бе видяла в нощта на карнавала. Честно казано, не знаеше дори дали ще поиска да се срещнат пак. Уил изтича към линията за сервис. Погледна към нея и очевидно остана доволен, че е дошла. Придвижи се плавно по пясъка, подготви се за началния удар и даде някакъв сигнал на Скот, който играеше, сякаш животът му зависи от изхода на играта. Щом Скот се обърна към мрежата, Уил извъртя очи да й покаже, че намира амбицията на приятеля си за малко прекалена. „Просто си играем“, сякаш й каза топло. Подхвърли топката във въздуха и я удари силно, после се втурна към единия край на корта да отбие атаката. Гмурна се за топката, вдигайки пелена от пясък, и Рони се зачуди дали жестът му преди малко не е бил илюзия. Топката обаче отлетя прекалено високо и Скот вдигна ядосано ръце, изпепелявайки го с поглед. Уил не му обърна никакво внимание. Смигна на Рони и се подготви за следващия удар.
— Ти и Уил, а?
Вперила хипнотизирано очи в Уил, Рони не бе забелязала, че някой е седнал до нея. Обърна се и позна блондинката, която беше видяла със Скот и Уил в нощта на фестивала.
— Моля?
Русото момиче прокара ръка през косата си и се усмихна, показвайки й всичките си съвършени зъби.
— Ти и Уил. Видях ви да се разхождате заедно.
— О! — отвърна Рони.
Инстинктът й подсказваше да не се впуска в подробности.
Дори да забеляза предпазливата й реакция, блондинката не го показа. Отметна глава с отработен жест и отново я ослепи с усмивка. „Определено използва избелващ препарат“, помисли си Рони.
— Казвам се Ашли. А ти?
— Аз съм Рони.
Ашли не отлепяше поглед от нея.
— И си дошла за ваканцията? — Рони я стрелна с очи и тя се усмихна пак. — Щях да те познавам, ако беше оттук. С Уил се знаем от деца.
— Аха — каза Рони, стараейки се гласът й да прозвучи небрежно.
— Той ти разля содата, нали? Доколкото го познавам, сигурно го е направил нарочно.
— Какво? — примигна Рони.
— Не за пръв го прави. И нека позная. Заведе те за риба, нали? На малкия кей от другата страна на острова?
Този път Рони не успя да прикрие изненадата си.
— Винаги така започва с момичетата. Е, или пък ги води в аквариума.
Рони я изгледа невярващо. Светът около нея сякаш внезапно се стесни.
— Какво намекваш? — попита тя с хриплив глас, изгубила самообладание.
Ашли уви с ръце коленете си.
— Ново момиче — ново завоевание. Не му се сърди — каза тя. — Такъв си е. Природа.
Рони усети как лицето й побледнява. Повтаряше си, че не бива да я слуша, не бива да й вярва, че Уил не е такъв. Ала думите отекваха в съзнанието й…
„Нека позная. Заведе те за риба, нали?“
„Или пък ги води в аквариума…“
Наистина ли беше сгрешила? Май преценяваше погрешно всички тук. Логично може би — нали и без това не искаше да идва? Пое си дълбоко дъх и забелязва, че Ашли я изучава съсредоточено.
— Добре ли си? — попита блондинката и присви съвършено оформените си вежди. — Разстроих ли те?