Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Аз ви намирам за истински забавен, но колегите ми не споделят моето мнение. Вурмс и Висбрук твърдо не ви харесват. Своеволен, това беше една от думите, с които ви нарекоха, наред с други, разбира се, които не бих си позволила да повторя.
— Не съм тук, за да завързвам приятелства — нехайно рече Глокта и пресуши чашата си.
Както и очакваше, виното бе превъзходно.
— Но приятелите може да са ви от полза. Ако не друго, приятелят е един враг по-малко. Давуст тормозеше хората наред и резултатът се оказа доста неприятен.
— Давуст не се е радвал на подкрепата на Висшия съвет.
— Вярно, но никой документ не може да спре нож.
— Това заплаха ли е?
Карлот дан Айдър се разсмя. Смехът й беше непринуден, напълно откровен. Глокта трудно можеше да си представи, че човек, който се смее така, би могъл да е предател, заплаха или каквото и да било друго освен приятен домакин. И все пак не съм напълно убеден в противното.
— Това е съвет, който се основава на горчив опит. Бих предпочела да не ви застига съдбата на предшественика ви.
— Сериозно? Не съм и предполагал, че може да съм така търсена компания за вечеря.
— Вие сте директен, конфликтен, леко плашещ и налагате сериозни ограничения в менюто, но истината е, че определено предпочитам да сте тук, отколкото… където и да е в момента Давуст. Да ви предложа още вино?
— Разбира се.
Тя се изправи и се доближи до него с изящната походка на танцьорка. Ходи боса по кантикски обичай. Докато напълваше чашата му, лекият ветрец развя робата й и понесе към лицето му уханието й. Точно за такава жена майка ми искаше да се оженя — красива, умна и приказно богата. Всъщност такава жена търсех и аз самият, докато бях млад. Преди да стана друг човек.
Трептящата светлина от свещите проблесна в косата й, в бижутата около дългата й шия и в искрящото вино, което се изливаше от гърлото на бутилката. Дали не се опитва да ме очарова просто заради заповедта на Висшия съвет в джоба ми? Професията го изисква, винаги трябва да си в добри отношения с властта, нали така? А възможно ли е да ме мотае и разсейва, за да ме отклони от разкриване на някоя неприятна истина? Очите й за кратко срещнаха очите на Глокта и тя се усмихна многозначително. Какво цели сега, да ме превърне в хлапе, залепило мърлявото си лице на витрината на някоя сладкарница, с потекли слюнки при вида на съдържанието й, но без никакъв шанс да се добере до него? Не мисля, че ще стане.
— Какво се случи с Давуст?
Магистър Айдър се замисли за момент, после остави внимателно бутилката на масата. Приседна на близкия стол, постави лакти на масата, подпря брадичка на дланите си и изгледа продължително Глокта в очите.
— Предполагам, бил е убит от предател в града. Много вероятно агент на Гуркул. С риска да повторя нещо, което вече знаете, Давуст подозираше, че е в ход заговор в градската управа. Поне така сподели с мен малко преди да изчезне.
— Споделил, значи? Заговор в градската управа ли? — Глокта поклати глава в престорен ужас. — Как е възможно подобно нещо?
— Нека бъдем откровени един с друг, началник. Аз искам същото, което и вие. Гилдията на търговците на подправки е вложила прекалено много време и средства в този град, така че не може да си позволи той да падне в ръцете на гуркулите, и вие имате много повече шанс да предотвратите това, отколкото онези идиоти Вурмс и Висбрук. Ако в града действа предател, аз го искам заловен.
— Него… или нея.
Магистър Айдър повдигна едната си тънка вежда.
— Няма как да ви е убягнал фактът, че аз съм единствената жена в управителния съвет на Дагоска.
— Точно така, не е. — Глокта сръбна шумно от супата. — Но моля да ме извините, че не мога да ви изключа от заподозрените засега. Нужно е повече от вкусна супа и приятен разговор, за да бъда убеден в нечия невинност. Въпреки че гледката си я бива повече от всяка друга досега.
Магистър Айдър се усмихна и вдигна чаша.
— Добре тогава, как да ви убедя?
— Ами щом питате, нуждая се от пари.
— А, пари. Накрая всичко се свежда до тях. Измъкването на пари от Гилдията винаги е било като копаенето на кладенци в пустинята — изтощителна, мръсна работа и резултатът почти винаги се оказва загуба на време.
Горе-долу като да задаваш въпроси на инквизитор Харкър.
— Каква сума имате предвид?
— Като за начало, да кажем, сто хиляди марки.
Айдър не се задави с виното си. Дочу се обаче леко хриптене. Тя остави внимателно чашата си, прокашля се тихичко, после попи ъгълчетата на устните си със салфетка и погледна с удивление Глокта.