Ръкописът на Шопен

Камински видя жилавия брадат мъж, насочил глок към гърдите на Фауст, чак когато се блъсна в похитителя си. Ахна и стисна ръката на Фауст.

Брадатият обаче се усмихна на Фауст и той отговори на усмивката му и спокойно попита:

— Какво става, Начо?

— Нищо, шефе — отвърна мъжът и прибра глока в кобура на кръста си. — На западния фронт всичко е спокойно. Можеш да се увериш лично.

Фауст нежно свали ръката на Фелисия от лакътя си и последва Начо до прозореца. Камински въздъхна и се огледа. Големият апартамент беше с тухлени стени, високи тавани, оголени греди и тръби, лъскаво дюшеме и оскъдна мебелировка: маса за карти, няколко сгъваеми стола, мъждива лампа и тежки бели завеси на прозорците. Имаше обаче много техническо оборудване: три лаптопа, няколко камери, два големи бинокъла, монтирани на триножници и насочени към тесни пролуки в завесите.

— Кога беше последната доставка? — попита Фауст и се наведе над единия.

— Следобед. Минути преди пет часа.

— Знаеш ли какво беше?

Начо погледна Фелисия и мина на испански. Тя се опита да разбере какво казва, но той говореше прекалено бързо, а и обясненията звучаха като научни, може би химически термини. Камински бавно се приближи до другия бинокъл. На мъжете, изглежда, не им пукаше. Тя надникна през бинокъла.

Светът навън бе обагрен в зелено, включително и една ниска дълга тухлена сграда, която изглеждаше съвсем близко. Беше с много прозорци, всичките с капаци, и изглеждаше изоставена. В центъра й имаше товарна рампа.

Начо дръпна завесите и образите потъмняха. Той погледна Фелисия и й кимна към стола в ъгъла. Тя седна и отново се опита да се вслуша в разговора. Сега не звучеше толкова технически. Фауст питаше нещо за някого. Дали той знаел… Какво дали знаел? Хорарио. Дали това беше „орарио“, което означаваше разписание или график? И кой беше този „той“?

Изглежда, и Начо не беше сигурен. Сви рамене, отиде до двойната врата на голям вграден гардероб и сложи ръце на дръжките.

— Може да извадиш повече късмет от мен, шефе — каза на английски и отвори вратата широко.

Камински изпищя.

Мъжът на пода в килера се вторачи в нея. Беше вързан с жица, а на устата му бе залепена промишлена лепенка. На голата му татуирана с вале пика глава имаше кървяща резка. Начо допря пръст до устните си и кимна на Фелисия да мълчи.

Тя нямаше представа колко време е минало, докато се съвземе от шока, но когато това най-после стана, видя Фауст да коленичи до татуирания. Сложи почти нежно ръка на рамото му и заговори тихо в ухото му. После свали лепенката от устата му. Устните на мъжа бяха сцепени и той плачеше. И говореше настойчиво и уплашено на английски.

— Не! Не седмици! Дни. Въпрос на дни. Може и по-малко.

Фауст нагласи лепенката на устата му и го потупа по гърба. После отстъпи назад и затвори вратата на гардероба. Начо го погледна и се усмихна.