Ръкописът на Шопен
- Автор: Дивер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Шопен». Краткое содержание книги:
Камински затвори очи, но все още виждаше белите му зъби и тъмните студени очи, все още чуваше мелодичния му глас на италиански, френски, полски, немски, а после на английски, докато говореше с администратора на хотела. В думите му се криеше печална усмивка. Без да поглежда натам, Фелисия знаеше, че администраторът, облечен в безукорен тъмносин костюм, се усмихва в отговор и кима. През целия път господин Фауст бе поздравяван с усмивки, кимане и дискретни поклони — в самолета, в чакалнята на първа класа във Франкфурт, докато чакаха полета си за Щатите, от човека, който ги посрещна на летище „Дълес“, прибра багажа им и ги откара с лъскаво черно бмв до Балтимор. Сякаш всички го познаваха и той бе най-старият им и скъп приятел. Господин Фауст, който се усмихваше, пиеше шампанско и говореше много езици, но не даваше отговори на нито един от тях.
Фелисия въздъхна и се отпусна на възглавниците. Главата й се въртеше, а пристанищните светлини й намигаха, макар очите й да бяха затворени. Веднъж беше пушила опиум с онова момче от Тунис… как му беше името? Момчето, което свиреше на китара близо до замък „Сант Анджело“. Тогава главата й се бе завъртяла по същия начин. Тревогите й избледняха и се превърнаха в далечни светлини.
На вратата се почука рязко и тя подскочи. Разтърка очи и седна. Видя как Фауст отвори. Влезе нисък мускулест тип с джинси и черно кожено яке. Косата му беше посивяла и късо подстригана. Той поздрави Фауст на италиански, после погледна гостенката му и мина на друг език. Какъвто и да беше, звучеше грубо. Определено беше от славянските езици, но Фелисия нямаше представа кой точно. Фауст изслуша влезлия, кимна и си погледна часовника. Каза нещо, което прозвуча като заповед. Якият тип кимна и си тръгна.
Фауст я погледна и каза:
— Ново пътешествие.
Тя едва успя да проговори.
— Какво? Сега? По това време?
Отново леката усмивка.
— Нямаме време за почивка, Фелисия, но няма да отсъстваме дълго. Ако искаш първо да се изкъпеш, ще те изчакам.
Фелисия изтощено разтърка лице.
— Не. Писна ми да ме влачиш насам-натам. Вече приключих с това.
Дори в собствените й уши гласът й прозвуча съвсем детински, но не й пукаше. Тя се вторачи във Фауст, който се бе облегнал небрежно на вратата. Костюмът му нямаше нито една гънка, а косата му бе идеално вчесана, сякаш бе излязъл от страниците на модно списание.
Той поклати глава.
— Не можеш да останеш тук сама, Фелисия.
Тя побесня.
— Не? Защо не?
— Не е безопасно.
— Мога да се грижа за себе си.
— Да, видях колко добре го правиш още в Рим.
— Майната ти! — изруга тя. — Нямам нужда от гувернантка.
— Значи си малко кораво гаменче, а?
— Достатъчно кораво — отвърна тя през зъби. — Не съм израснала на места като това, където ти прислужват и те глезят.
Усмивката му се разшири.
— Да не мислиш, че аз съм израснал тук?
— Да кажем, че тук изглеждаш на мястото си.
Той се засмя.
— Човек не познава истинската романтика на улицата, докато не я преживее в Буенос Айрес, заклещен между монтонеросите10 и момчетата от 601 батальон11. Очарователни типове и много по-самоотвержени от средния римски бандит.
Камински започна да масажира слепоочията си с надеждата да накара мозъка си да заработи. Буенос Айрес? Монтонероси? Какви бяха пък тези, по дяволите? Беше чела нещо за Мръсната война, но не можеше да си спомни какво.
— Значи си живял трудно, а сега си се измъкнал от тинята. Страхотен успех.
— Нещо такова.
— Браво на теб. Спечелил си си всичко това! Няма значение, че си крадец, шпионин или терорист, който тормози старци и отвлича момичета от римските улици.
— Казах ти, Фелисия, твоят приятел Ейб е добре, а аз не съм шпионин. Въобще нямам отношение към политиката. Ако трябва да опиша професията си, бих казал, че съм брокер. Събирам купувачи с продавачи и получавам възнаграждение за това. Скромно възнаграждение, като се има предвид трудът ми.
— Купувачи и продавачи на какво?
Фауст сви рамене.
— На това-онова.
— Като откраднати музикални ръкописи?
— Ръкописът е заключен в гардероба, Фелисия. Собствените ми музикални предпочитания клонят повече към Синатра, отколкото към Моцарт.
— Ако не е музика, какво тогава? Наркотици? Оръжия? Каквото и да е, сигурна съм, че семейството ти се гордее с теб.
10
Движението „Монтонеро“ — лява партизанска групировка в Аржентина по времето на Перон. — Б.пр.
11
Специална служба на военното разузнаване в Аржентина, активна по време на Мръсната война и операция „Кондор“. — Б.пр.