Жена от класа
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жена от класа». Краткое содержание книги:
Айрис се усмихна лукаво, наведе се назад и го пое по-дълбоко в гърлото си, при което Майкъл простена. Вече не бе толкова важно колко е часът. По дяволите. Беше страхотна. А и пенисът му бездруго винаги се събуждаше преди него сутрин.
— Трябва да вървя — прошепна той.
— Не веднага, скъпи. — Тя вдигна глава и го погледна предано.
— Престани с приказките — изръмжа Майкъл. Отново придърпа устните й към тялото си и се протегна удобно в леглото. Изрусената й коса подскачаше нагоре-надолу по изкусителен начин.
Дали не трябваше да прави нещо специално в офиса днес? Не си спомняше. Вече не помнеше нищо. Дори не знаеше къде се намира. Не можеше да мисли за нищо, освен за набъбналия си пенис и за топлата уста на Айрис около него.
Майкъл пое дълбоко дъх и се предаде на мига. Такова събуждане беше за предпочитане пред всеки будилник.
Излезе от станцията на метрото на ъгъла на Седма и Петдесета улица час по-късно, изкъпан, обръснат, с нов костюм, прочистен ум и разтоварено тяло. С Айрис имаха среща довечера, но сега не мислеше за нея. Беше на заден план в мислите му. Служителите от различните компании, които пътуваха с метрото всяка сутрин, се изкачваха по мръсните стъпала и излизаха в центъра на града, всеки потънал в мисли за задачите през деня, забързан да изкара заветните долари, за да плати космическия си наем. Майкъл се питаше как се получи така, че сключи страхотна сделка и годишната му премия се равняваше на шестдесет хиляди, а финансовите му проблеми изглеждаха по-големи от всякога.
Бутна входната врата на сградата на „Блейклис“ и поздрави служителя от охраната. Майкъл поздравяваше всички. Когато работеше като портиер — една от четирите работи, с които се издържаше, докато бе в колежа — хората се отнасяха с него като с неодушевен предмет, дори и тези, с които се срещаше всеки ден. Сисеро не позволяваше на никого да го подценява, но знаеше, че учтивостта не струва скъпо. А в Манхатън вежливите обноски те отличаваха от тълпата.
Асансьорът дойде и той огледа доста приличния си костюм. Първото нещо, което направи след подписването на договора, бе да вземе заем от банката и да инвестира в нови дрехи. Обувките и костюмите не бяха евтини. Трябваше му и нов апартамент; за две хиляди долара месечен наем си намери малко жилище на първия етаж, с една спалня и съвсем тясна ниша, която служеше като кабинет, но пък се намираше в „Трайбека“ и районът бе много добър. Отсега нататък щеше да се появява в обществото и не бе зле да започне с приличен адрес, а личните удобства оставаха на втори план. Имаше място за едно двойно легло, но това бе всичко, което му е нужно. Сметките вече се трупаха, затова имаше много малко мебели. Какво пък, и бездруго минимализмът е на мода. Не че се интересуваше от подобни неща. Устройваше го да живее на това място, а хорското мнение не го засягаше ни най-малко. Айрис се изненада първия път, когато я доведе вкъщи, но щом забеляза израза на лицето му, реши да замълчи.