Чук, чук! Кой е там?

Глава седма

Джони напълно се събуди, когато чу пърпоренето на моторница. Надигна се, погледна през отворения прозорец и видя Фрида да се отдалечава от лодката жилище. Носеше избелялата риза и опънатия панталон, а между устните й се поклащаше цигара. Моторницата се отправи към отсрещния бряг. Джони се отпусна обратно на възглавницата. Преди това го беше събудил шумът от потеглящия камион и в полусъницата си той разбра, че Скот тръгва за работа.

Лежеше върху малкото легло и си мислеше за предната вечер. Бяха яли черен шаран с къри — езерна риба с ориз, лук и домати. Яденето беше вкусно и го погълнаха повече или по-малко в мълчание. Скот беше пожелал да гледа телевизия и яде набързо, след което ги остави, отиде при телевизора и го включи.

Джони усещаше силно присъствието на Фрида, както седяха един срещу друг. Беше ял като истински вълк.

— Готвиш добре — похвали я той.

— И Ед смята така. — Резкостта в тона й го накара бързо да я погледне. — За това мислят всички мъже… за ядене.

Той хвърли поглед през стаята, към мястото, където Скот седеше, погълнат от синия екран.

— Не всички мъже.

— Искаш ли още?

— Трябва да съм луд, за да не искам.

Тя бутна стола си назад.

— Живеем тук като прасета. Продължавай. Имам работа — стана от масата и отиде в кухнята.

Яденето беше толкова вкусно, а той толкова гладен, че не се поколеба. Изпразни купата, след това се облегна назад и посегна за цигара.

След малко изгаси цигарата, събра чиниите и ги занесе в кухнята. Изненадано откри, че тя седеше на палубата, вперила поглед в далечината.

— Хайде да разчистим — предложи той. — Искаш ли?

— Ти май си домошар. — Имаше лек присмех в гласа й. — Остави това за утре… И утре е ден.

— Аз ще го направя. Остани си тук.

Тя го изгледа втренчено, после сви рамене.

— Значи оставам тук.