Военна морга

— Ерика Донахю. — Първото име, което ми дойде наум. — Тя изпрати човек да ни посрещне, а се съмнявам, че осъзнава колко е опасен харвардският психолог на нейния прекрасен син.

— Няма много логика в това. — Бентън не се усмихна.

— Колко човека знаят местопребиваването ни? — Безсмислено беше да се опитвам да разведря атмосферата. Напрежението и без това беше неумолимо. Бентън си имаше своите критерии за бдителност. Бяха различни от тези на Луси, а и той беше много по-добър в прикриването им. — Или моето местонахождение. Колко души знаят? — продължих аз. — Майката и шофьорът не са единствените. А Джак?

Бентън отново натисна педала, без да отвърне.

— Не смяташ, че Джак има причина да ни сплашва, нали? Или поне да се опитва — казах аз.

Бентън не отговори. Пътувахме мълчаливо, а около нас нямаше и следа от колата с фарове срещу мъгла и ксенонови лампи.

— Луси подозира, че пие много — най-после проговори Бентън. — Но сама можеш да разбереш това от нея. И от Марино.

Тонът му беше равен и долових в думите му известна доза строгост. Той изпитваше към Филдинг единствено пренебрежение, макар че през повечето време предпочиташе да мълчи.

— Защо му е на Джак да лъже? Защо му е да се опитва да повлияе на когото и да е? — върнах се на темата аз.

— Очевидно идва късно и бърза да изчезне, а и кожните му проблеми отново са се изострили. — Бентън се изплъзна от въпроса ми. — Надявам се, че на всичко отгоре не взема и стероиди, особено на неговата възраст.

Преглътнах обичайния в подобни случаи рефлекс да защитя Филдинг, понеже при силен стрес екземата и алопецията му се влошаваха, а той беше напълно безпомощен да направи каквото и да е. Винаги е бил обсебен от тялото си — класически случай на маниакална отдаденост на трупането на мускули, която в неговия случай се беше превърнала в мускулна дисморфия и най-вероятно можеше да се припише на сексуалното насилие, преживяно от него в детството му. Би прозвучало абсурдно да се поддам на рутината, но този път нямаше да го направя. Сега щях да премълча. Продължавах да хвърлям погледи в страничното огледало. От ксеноновите лампи и фаровете срещу мъгла нямаше следа.

— Защо му е да лъже във връзка с този случай? — попитах отново. — Защо му е да се опитва да повлияе на когото и да е?

— Не мога да проумея как ще накараш едно дете да остане неподвижно в подобна ситуация — каза Бентън. Имаше предвид смъртта на Марк Бишъп. — Семейството е било в къщата и всички твърдят, че не са чули писъци; не са чули нищо. Твърдят, че в един момент Марк си е играел, а в следващия момент го видели паднал по лице в градината. Опитвам се да си представя какво се е случило, а не мога.