Военна морга

Трябваше да окуража Филдинг да отиде в патохирургията, да започне работа в някоя болнична лаборатория, да анализира биопсийни проби. Вместо това аз го напътствах и окуражавах.

— И все пак той пое случая на Марк Бишъп — каза Бентън. — Би могъл да го остави на някой друг от лекарите ти. Само ми се иска да вярвам, че не лъже; дяволски се надявам, че отгоре на всичко и не лъже. — Бентън обаче мислеше, че Филдинг лъже. Знаех го.

— Отгоре на кое? — попитах и погледнах в огледалото за обратно виждане. Чудех се защо Марино се е залепил така за нас.

— Надявам се, че някой не го окуражава да потвърди употребата на пневматичния пистолет въпреки фактите. — Бентън хвърли поглед към страничното огледало, без да движи глава. Да, твърде много години работа под прикритие, през които трябваше да си пази гърба. Някои навици никога не умират.

— Кой? — попитах аз.

— Не зная.

— Говориш така, сякаш знаеш. Но няма да ми кажеш. — Излишно беше да го притискам. Щом не искаше да ми каже, значи не можеше. От двайсет години танцувахме този танц, и не ставаше по-лесно.

— От полицията настояват случаят да бъде решен, това е повече от сигурно — каза Бентън. — Искат оръжието да е пневматичен пистолет, понеже Джони го е посочил при самопризнанията си и понеже е по-лесно човек да се справи с тази мисъл, отколкото с представата за чука. Безпокоя се, че някой е повлиял на Джак.

— Някой му е повлиял? Или допускаш вероятността някой да му е повлиял.

— Безпокоя се, че може би Джак влияе на хората — каза Бентън и наистина го мислеше.

— Ще ми се Марино да се отлепи малко от нас. Заслепява ме с тези светлини. Какви ги върши?

— Не е Марино — каза Бентън. — Колата му няма такива фарове и отпред е с табела с регистрационен номер. А тази не е такава. От нашия щат е, тук не изискват табела отпред, но не е изключено да е свалена или покрита с нещо.

Обърнах се да погледна и очите ме заболяха от светлините. Джипът беше на метри от нас.

— Може би някой се опитва да ни изпревари? — зачудих се на глас.

— Не мисля, но да опитаме. — Бентън забави; същото направи и колата зад нас. — Ще те накарам да минеш пред нас, какво ще кажеш? — Говореше на шофьора на другата кола. — Виж номера от задната табела, когато ни задмине — обърна се той към мен.

Почти спряхме, същото направи и колата. После даде на заден, направи обратен завой и бързо се отдалечи в противоположна посока по пътя в заснежената нощ. Остави след себе си само подобна на рибя опашка следа. Не различих табелата с номера върху задната броня или някаква друга особеност, освен че колата беше тъмна и голяма.

— Защо му е притрябвало на някого да ни следи? — обърнах се аз към Бентън, сякаш той можеше да знае.