Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Погледнато отстрани, беше видно, че е просто приятелство между млада жена и мъж на годините на дядо й, затова нямаше клюки по техен адрес. Това им помагаше да излизат заедно, без да се притесняват. Айдан се опитваше да покаже ум и чар — ласкаеше я, че такъв човек я харесва, че не е като невзрачните жени на останалите млади лекари. Приятно й беше да е заедно с него — чувстваше се харесвана, забавна, интересна. Когато не се виждаха, й ставаше мъчно за него, искаше й се да се срещнат. Понякога отвръщаше на шегите и закачките на Нихат бей с леко женско предизвикателство.
Нихат бей, след дълга и трудна борба, най-после бе приел и се бе примирил със старостта си. И сега интересът към младата жена го накара да се почувства отново млад и силен. Хващаше я под ръка, когато се разхождаха, докосваше ръката й при разговор. Угаждаше й за всичко — поискаше ли Айдан нещо — веднага го правеше или намираше. Харесваше му, че е влязъл в живота й. Това придаваше цвят и аромат на неговия собствен живот. Обичаше да го показва и пред околните: „Ти кажи на Айдан, тя ще ми каже след това.“
Айдан беше наясно, че възрастният човек е влюбен или на път да се влюби. Но лошото беше, че в един момент Нихат бей реши, че и вниманието на младата жена е израз на любов. Започна да си прави шегички по адрес на Халюк, да прави пренебрежителни намеци по негов адрес и чакаше да се случи онова, което да превърне връзката им в истинска любов. И когато желаното не се случваше, ставаше раздразнителен, сърдеше се, опитваше да изтъква кой е той и коя е тя — Айдан.
Не след дълго Айдан разбра, че няма да може да излезе на глава със застаряващата легенда, че нещата могат да излязат от рамките на приятното, и се дистанцира. На поканите му за разходка отговаряше, че не се чувства добре.
Халюк от своя страна се държеше така, все едно не забелязваше чувствата на Нихат бей, и се сърдеше, че Айдан отказва поканите му. Айдан се дразнеше на това.
Един ден Халюк я попита направо:
— Ти защо вече не се срещаш с Нихат бей както преди? Той е много приятен възрастен мъж.
Айдан отговори троснато:
— Този много приятен възрастен мъж ме покани на обяд.
— И какво толкова! Просто един възрастен мъж, на когото му е приятно да прекарва времето си с тебе.
Нещо в Айдан се прекърши. Може би Халюк не забелязваше истината и казваше това простосърдечно, но Айдан много добре знаеше, че доброто й отношение към Нихат бей е важно за бъдещето на Халюк. Може и да беше възрастен, но беше по-силен от него и Халюк вместо да „дръпне“ жена си от него, си мислеше: „Без друго нищо не може да се случи“.
Халюк не поемаше никакъв риск срещу това, което се случваше — просто добро отношение и състрадание към един възрастен мъж, но оставяше Айдан сама да носи товара от една такава връзка. Когато разбра, че е отхвърлен, Нихат бей стана ревнив и агресивен. Халюк обаче се оттегли встрани и я остави да се оправя сама.
Болеше я, че Халюк се страхуваше от Нихат бей за това, че може да го смаже. Изтъкваше старостта му като предлог и се отдръпна, оставяйки я сама. Въпреки настояването на Халюк, тя прекъсна връзката си с Нихат бей, но никога не прости това на мъжа си.
Никога след това не говореха за случката. Айдан се опитваше да я забрави — и беше я забравила! До мига, в който тя неочаквано изплува в съзнанието й. По време на спора се обърна към Халюк и го попита защо тогава е постъпил така.
— Моля те, не говори глупости! Той беше просто един възрастен мъж, а твоето — каприз.
— Ако беше млад, как щеше да постъпиш? По същия начин ли?
— Разбира се, че не, но той беше възрастен мъж!
— Добре, а ако не беше главен лекар, по същия начин ли щеше да постъпиш?
— Какво искаш да кажеш?
— Той беше влюбен в мене, Халюк, и не се опитвай да ми кажеш, че не си го забелязвал! Искаше да спи с мене!… И ти доста му помогна…
В един миг погледът на Халюк се опразни. Заприлича на болен пред припадък. Стана. Направи една-две крачки към вратата и се обърна към Айдан:
— Ти легна ли с него?
— Уф — пренебрежително се изплъзна между устните й — Не… Не го направих, но само защото не исках… Защото мислех за тебе…
За пръв път тази вечер в Халюк се породи съмнението, че Айдан би могла да легне с друг мъж. И семенцето на това съмнение в душата му пося самата тя. На пръв поглед това можеше да изглежда предателско, но не беше. Тъкмо обратното. Мъжът й не беше забелязал преживяванията й събуждайки подозрение в него, всъщност тя се опитваше да го накара да бъде по-внимателен и предпазлив.