Сексуалният живот на Катрин М.

Извивам още повече гръб и вдигам нагоре глава, за да имат опора слабините на Жак, които все по-бързо се блъскат в мен отзад. По склона на хълма, на чийто връх сме се настанили, храсталакът е пропъдил лозите. Когато ставам чувствителна чак до най-дълбокото в мен, притварям клепачи и виждам през миглите си как прозира отдясно селцето Латур-дьо-Франс. Все още съм в състояние да си кажа: „Ето го Латур-дьо-Франс“ и да се насладя още веднъж на живописните очертания на каменната зидария на оградите насред долината. Пейзажът се разширява. Усещам, че наближава мигът на върховната наслада (когато ще съм си получила своето, както се казва, независимо от силата на спазъма) и оставям Жак, чиито тласъци вече са по-нарядко, да навлезе в мен, докато изтръгне три-четири вълни на оргазъм, а същевременно духът ми се отдава на друго, препълващо го удоволствие — рее се свободен и се взира в очертанията на всеки хълм, отделяйки го от останалите, опиянява се от мастилено синята магия на планините на заден план. Толкова много обичам този постоянно променящ се пейзаж, чието очарование се разкрива постепенно, сякаш тежко падат напред един след друг огромни декори, и се чувствам изпълнена от щастие тук и сега, че същевременно съм обляна и препълнена със сперма, която блика там някъде вътре, дълбоко в корема ми.

В този край, който е запазил първичната си хубост, градчето Серет прилича на изискан благородник. Обикновено вечеряме в някой от неговите много добри ресторанти. Един следобед се случи да дойдем твърде рано и понеже не беше време да седнем веднага на масата, двамата с Жак решихме да се поразходим нагоре по песъчливия, широк четири-пет метра, път. Той се вие полека, повърхността му е нивелирана, така че не се наложи да свалям лакираните черни обувки с много високи токчета, които бях обула за случая. В късния следобед, почти на здрачаване, контрастът между белия път и високата тъмна растителност, която го обгражда от двете страни, става особено силен. Надолу към стръмнината през пролуките на дърветата прозират покривите с груби селски керемиди в дисонанс с представата, която човек придобива за града, когато се разхожда между достолепните фасади на сградите в стила на XVIII век, по широките булеварди, покрити като със сводест покрив от сянката на трийсетметрови платани. Сякаш равнината, подобно на огромен, тласкан от морето шлеп, е принудила града да се смали и да се сгуши в планината. Спираме се и застанали един зад друг, се забавляваме да търсим като на карта и други селища наоколо. Когато имаш работа с внимателни мъже, те най-напред здраво прегръщат раменете, притискайки те до гърдите си, и нежно гъделичкат с устни долната част на шията. Що се отнася до Жак, той винаги се докопва най-напред до задника. Тутакси му става ясно, че няма нищо друго под пепитената рокля без презрамки, много изискана и по последна мода, от която се измъквам само с едно движение, както змия сваля кожата си. Хлъзгайки се отзад, членът му полекичка докосва котето с търсещата си глава, без да се опитва да проникне вътре. Притискам гръб към него. Температурата на въздуха е идеална. Има някакво съответствие между простора около нас и движението на ръцете му, които галят бюста и корема ми. Освобождавам се все пак от ласките му, защото дори и когато инструментът му е вече много твърд, никога не го поемам вътре в себе си, без да отделя време, колкото за една бърза свирка. Най-сетне му предлагам дупето си. Здраво стъпила на токчетата, с леко прегънати в коленете крака, за да съм на височината на този красив хлъзгав наконечник, опирам длани с разперени пръсти върху напрегнатите мускули на бедрата. Колко хубаво ме чука той тази вечер с вкопчени в задника ми ръце, с които мачка, натиска, докато стоя наведена напред над равнината на Русийон, която бавно потъва в мрака! Ясно си спомням, че през тези минути, когато в един проблясък на съзнанието удоволствието изкристализира съвсем ясно, точно тогава си помислих, че ще трябва някой ден да опиша тази изпълваща ме екстремна радост, когато слепените едно с друго тела сякаш се извисяват нагоре. За да разберем как става това, трябва просто да си представим, както сме виждали по филмите, посветени на чудесата на природата, онези ускорени кадри, които показват как листчетата на розата поемат кислорода и полека се изправят.