Сексуалният живот на Катрин М.

Когато за първи път пред множество погледи смъкнах всичките си дрехи, се намирах насред градина, оградена с най-обикновена телена мрежа. Вече разказах този епизод. Споменах и за още една градина с много интересно разположение — тя беше надвиснала над морето и гледаше към него. Градината се простираше пред къщата и въпреки че се намирахме в Южна Франция, не беше сенчеста. В най-предната ѝ част земята беше покрита с плоски камъни, които служеха за солариум. Ние непрекъснато се чукахме там дори и през най-голямата жега. Ако някой можеше да прелети над това място, щеше да остане крайно изненадан, както когато човек лети със самолет, от редуващите се една след друга контрастиращи гледки. Винаги е забавно да се наблюдават безкрайните върволици от коли в покрайнините на града, от който се измъкват, и отклонявайки очи от тях, с един-единствен поглед да се обхванат притихналите села. Тези две картини, които шосето съединява като груб шев, са контрастни и по съдържание — те изобразяват неща, които се противопоставят и взаимно се пренебрегват, стигайки почти до ненавист; бързите, притискащи се една до друга коли като притеглени с магнит, изразяват презрение към самотната кола, която бяга към някое село. Над Сен-Жан-Кап-Фера погледът би могъл да забележи малка група човешки същества, слети в едно встрани от голямата къща, сякаш изоставена по някаква тайнствена причина, макар че е съвсем близо до пътя, по който непрекъснато се разминават отиващите към носа и връщащите се обратно коли. Окото много трудно би могло да открие границата, която разделя и прави толкова безразлични едни към други тази група и върволицата от коли. Стената от сив камък, която огражда градината, е много ниска и хвърля оскъдна сянка, така че погледът трудно може да прецени, че пътят всъщност се намира на много метри под нея. През това лято се бях сдобила с две съмишленички: едната беше приятелката ми, лесбийка, а другата — едно от онези случайно срещнати при някое вечерно забавление момичета, и тъй като и двете ни се сториха симпатични, станаха част от групата ни за през цялата ваканция. Ние почти не стояхме във вилата, освен когато трябваше да спим и да си приготвим нещо за ядене, така че упоритото усърдие, с което непрекъснато се изтягахме на слънце в този край на градината, издаден напред като тераса, го превърна в любимо на всички място за срещи, което измести и салона, и най-удобното за тази цел кътче в къщата! Всеки ден пристигаха нови гости. В компанията на някои от тях, не на всички, разбира се, слънчевата баня или следобедният сън преминаваха в други занимания. Това беше типично лятно непринудено общуване, също както разходката с корабче. Жюдит, която предпочиташе жените, приемаше въпреки това всеки желаещ от двата пола, демонстрирайки неизменно добро настроение и едва забележима дистанцираност. Тя беше дебело момиче — от онези, които намират за хубави, защото, както се казва, са съвсем съразмерни, като пропорционално увеличени с пантограф по модела на някое изящно създание. Гърдите ѝ не бяха тежки, те имаха конусовидна форма и тъмните кръгове около зърната ѝ бяха точно в центъра им. Другото момиче, тъкмо обратното, имаше свлечени гърди над толкова тънка талия и ханш, че можеше да се обхванат с две ръце. Докато лежах по гръб с лице, надничащо изпод покриващото го отгоре рамо, гледах в контражур на фона на небето грацилните ѝ гърди и подмишечните ямки до тях, обзети от внезапно люлеещо се движение също като вълни, разбиващи се в брега. Мина ми мисълта, че долната част на тялото ѝ никога не би могла да поеме това, което се опитваше да натика там в горещата си пещ, яхайки един наш особено надарен приятел. Тя имаше ангелски характер и ние с лекота образувахме тройка с ненаситен апетит, без да вдигаме много шум. Веднъж една приятелка, която превъзхождаше всички ни с красивото си лице и която се чукаше със свито на две тяло, сякаш за да остави повече място на по-дребничкия от нея мъж, който старателно се трудеше над нея, пръсна перлената си огърлица под натиска на подутите от кръв вени на врата ѝ. Никога нищо не смущаваше начина, по който протичаха наситените с любов следобеди, чийто ритъм се влачеше още по-лениво през бръмченето на моторите, заглушавано от песента на щурците. Докато перлите звънтяха с едва доловим шум, удряйки се в настилката, а приятелката ми, примряла от удоволствие, стенеше като всяка друга, аз се изненадах от това отнасяне. Помислих си: „Нима може една жена да изпитва толкова препълващо я удоволствие, че тялото ѝ да стигне до такава видима външна промяна?“ Имах възможност да наблюдавам застиналата гримаса върху лицето на някои мъже, при други — маската на скованост и вглъбеност в мига, в който максимално напрегнатото им тяло при класическата поза, например, се извива като лък от кръста чак до тила и се отделя от тялото на партньорката със същото мощно оттласкване, както се отлепя носът на платноходката от морето. Много по-малко наблюдавах жените, защото обикновено нямаше огледало, а и никой не се сещаше да ми предложи, така че нямах дори бегла представа за собственото си тяло в тези моменти, макар че не съм лишена от известен нарцисизъм. Умеех да заемам подходящата поза, знаех и какво трябва да правя; извън това всичко останало се разтваряше в усещанията, които не свързвах с видими прояви. Тези усещания, ако мога да се изразя така, нямаха собствени очертания, особено смесвайки се с насладата от откритото пространство. В миговете, в които решавах да се дръпна встрани, сякаш се отделях от тялото на огромна стоножка, която мърдаше върху плажните дюшеци, и се изтягах, както си бях, върху стената на оградата. Светлината беше толкова ярка, че не можех да гледам небето. Когато обръщах глава на една страна, виждах пред себе си хоризонта, а на другата трябваше да затварям очи поради блясъка от отраженията по настилката от светъл камък.