Море на призраците

— Ще пийнете ли вино, мистър Суайнкикър?

Грейнджър поклати глава, загледан с отвращение в дивана.

— Чай тогава? Рядко ми се удава възможност да разговарям с външни хора.

— Не.

Трюан се усмихна.

— По изражението ви виждам, че не одобрявате начина ми на живот.

— Би трябвало да сте затворник.

Трюан присви очи.

— Аз съм затворник, господине. Вярно е, че богатството ми осигурява известен лукс, както и възможността да се занимавам с нещата, които ме интересуват, но стените са си стени. Ще остана тук, докато императорът не реши другояче, а вие сте свободен да напускате града когато пожелаете.

Грейнджър си спомни пропускащата лодка, но не каза нищо. Остави вързопа на близката маса и почна да го отваря. С изненада установи, че сърцето му бие ускорено.

Трюан се приближи и огледа с интерес амфората. Примижа и впи поглед в драскулките върху глината. Завъртя я леко и се намръщи.

— Това шега ли е, господине?

Грейнджър усети, че сърцето му изстива.

— Какво искате да кажете?

— Това е винена амфора.

Грейнджър втренчи поглед в амфората, споходен от внезапно прозрение. Крийди! Той бе посочил канала, в който да търсят. Той твърдеше, че амфората съдържа олия. И Крийди го бе довел тук. В душата му се пробуди гняв. Готвеше се да се обърне и да излезе, но го спря прагматичната му страна. А дали пък ивънсроумският търговец не го мамеше, за да свали цената? Овладя гнева си и каза:

— Щом няма особена стойност, ще я отнеса другаде.

Трюан продължаваше да разглежда амфората.

— Унмерското вино има известна стойност — заговори той, — стига да не е излагано на въздух. Мога да ви предложа двайсет златника. Но нито един повече. И между нас казано, ще ви направя услуга.

— Забравете. — Грейнджър вдигна амфората.

— Трийсет тогава — не се отказа Трюан. — Това е с пет повече от пазарната цена.

Грейнджър тръгна към вратата.

— Трийсет и пет — подхвърли зад него Трюан. — Последно предложение.

Грейнджър стигна вратата и натисна дръжката. Беше заключена. Той удари с юмрук по стоманената плоча.

— Добре де — каза Трюан. — И без това тъмничарите ме дерат с комисионни за всяко нещо, което купувам. Ще ви дам петдесет за виното, ако не кажете на никого. Това си е пладнешки обир в края на краищата и не бих искал конкуренцията да чуе какви ги върша.

Грейнджър се обърна и го погледна. Петдесет? За амфора вино? Трюан, изглежда, много държеше да получи амфората. Но същевременно интуицията му подсказваше, че тук има нещо повече. „Нещо не е наред в тази история.“ Амфората, купувачът, все неща, появили се в удобен за Крийди момент. Имаше и друго, което го тревожеше у Трюан. Този човек не беше търговец, в това нямаше съмнение. Беше вдигнал цената три пъти още преди Грейнджър да е стигнал до вратата. В края на краищата те бяха затворници в тази стая. Грейнджър не можеше да излезе, докато тъмничарят не го пусне, и Трюан би трябвало да го знае добре. Дори най-бедният търговец от Лосото не би допуснал подобна грешка, камо ли някой от калибъра на Трюан. Но ако Трюан не бе този, за когото се представяше, кой беше всъщност?