През Вселената

Осветлението в стаята изгасва.

Отново прокарвам пръст по пластината.

— Самоличност неизвестна. Гласова команда.

— Включване на осветлението — казвам аз и светлината отново се появява.

До пластината, която контролира осветлението, има два метални правоъгълника, вградени в стената, единият е голям колкото лепящо се листче за бележки, а другият е по-голям, горе-долу с формата и размера на плик за писма. Когато се приближавам, забелязвам, че под всеки от двата има по един малък бутон. Натискам бутона под малкия правоъгълник, той се плъзва встрани и се открива кухина, голяма колкото да пъхна вътре два пръста. Празна е. Когато натискам бутона под големия правоъгълник обаче, той не се плъзва встрани. Натискам пак, по-силно. Кратко бийп! отеква в тихата стая. Паникьосвам се — дали не съм направила нещо тъпо? — и тогава металната плочка се плъзва встрани.

Зад нея има друга кухина, точно като по-малката. Но тя не е празна. Вътре има дебело кръгло хлебче, от него излиза пара и нещо капе отстрани. Напомня ми за горещ сандвич джоб, но няма такъв, който да мирише толкова хубаво. Пъхам ръка навътре, устата ми вече е пълна със слюнка. Дъното на кухината се плъзга, когато го докосвам — салфетка за хранене. Хлябът е топъл и аз не мога да устоя — набързо изгълтвам три или четири хапки и чак тогава усещам вкуса му.

Сега вече ми е трудно да преглъщам. Това е пай с месо, вътре има сос и някакви зеленчуци, които успявам да разпозная. Но кръглите зелени неща, които приличат на грах, са по-големи и по-жилави от граха, който съм яла. А късчетата, които смята, че са картофи, изобщо не са картофи. Те са нещо като тофу и по-плътни, и когато изсмуквам соса от едно такова парче, то е като гума в устата ми и е също толкова гадно на вкус. В този пай има много малко подправки — сол със сигурност и нещо сякаш сладко като канела, но няма пипер, нищо по-пикантно.

А месото… няма нищо общо с месото, което знам. Червено месо, но без никаква тлъстина по него. Всички парченца представляват идеални кубчета и аз не мога да не се запитам дали това е така, защото готвачът ги е нарязал майсторски, или защото всъщност не е месо? Представям си формички за лед, в тях вместо вода има нещо червено и лигаво, което само прилича на месо. Започва да ми се гади и аз пускам остатъка от пая в малка туба до вратата, която прилича на кофа за боклук. Паят пада вътре, дъното на кофата се отдръпва и се показва дълъг черен тунел, който го засмуква заедно със салфетката.

В стаята остава само полъхът от пара от металния правоъгълник до вратата и миризмата на соса без подправки, която ми е някак позната и същевременно много чужда.