Първата дама

— Казах ти, че този автомобил е таратайка — обади се Луси изотзад, без да има нужда.

Мат отби караваната в страничното платно и я паркира на паркинга край един стар ресторант на име „Хъш пъпс“46.

— Страхотно! Може ли малко кучешка пикня?

— Успокой се, Луси. Какво мислиш, че е станало, Мат?

— Знаеш, че онова чукане в двигателя много ме притесняваше.

— Да.

— Не мисля, че е от това.

— Ооо.

Той не помръдна, просто стоеше загледан през предното стъкло.

— Счупена щанга на кормилото. Нещо такова.

Изглеждаше толкова съкрушен, че тя импулсивно протегна ръка и лекичко го стисна за ръката. Той извърна глава и я погледна изучаващо. Погледите им се срещнаха и някаква искра премина помежду им. Нийли притеснено отдръпна ръката си. Усети топлина по дланта си там, където го беше докоснала.

Тя се изправи и се извърна към Луси.

— Ела да похарчим парите на Мат за лоша храна, докато той разбере какво й има на Мабел.

„Хъш пъпс“ не предлагаше луксозна обстановка и Нийли предпочете да се разположи с двете момичета навън, до една от металните маси в най-отдалечения край на паркинга, откъдето видяха как един камион извозва на буксир Мабел заедно с Мат. Докато Луси ядеше, Нийли се занимавайте с Бътън. Детето обаче по всяка вероятност се беше изморило, защото се сви върху одеялото и задряма.

— Скучно ми е.

— Защо не отидеш да се поразходиш? И не забравяй да се върнеш обратно.

Луси погледна към малката си сестричка, после загледа Нийли с известно съмнение в погледа.

Нийли се усмихна и побърза да я успокои.

— Ще я наблюдавам през цялото време.

Луси я дари с възможно най-саркастичната си усмивка върху боядисаните й в кафяво устни.

— Не ме интересува.

— Но след малко ще те заинтересува, нали? И престани вече да се държиш така. Денят, в който Бътън се е сдобила с теб като нейна по-голяма сестра, е бил най-щастливият в живота й.

Луси примигна и се извърна с гръб към нея, но не преди Нийли да успее да улови частичка от онази уязвимост, характерна за четиринайсетгодишните и скрита зад грубовата фасада.

След излизането й Нийли протегна крака върху одеялото, облегна се на крака на металната маса и се загледа в кипящия крайградски живот.

Току-що беше задрямала, когато някакъв червен стар олдсмобил зави към паркинга и в същото време Мат се измъкна от шофьорската седалка с много по-нещастен вид отпреди.

— Оказах се прав. Наистина се е счупила кормилната щанга и няма да го оправят преди утре сутринта. — Застана до Нийли. — Мабел е паркирана в един гараж, който ми изглежда като окръжното автомобилно гробище. До него има яма за отпадъци и цялото място вони на мафиотска гробница.

— Не можем да прекараме нощта тук.

Той се отпусна в стола до нея.