Първата дама

— Не и не ме интересува.

— Някои хора твърдят, че причината е да се предпазят конете от възможността да се изплашат от водата, но по-вероятно е, защото така по-добре са щели да бъдат запазени от атмосферните влияния. Никой не знае със сигурност.

— Ти си била ходеща енциклопедия — подхвърли Мат.

— Нали ви казах, че имам фотографска памет?

Протестите на бебето ставаха все по-силни.

— Какво пишеше на табелата, която току-що подминахме?

— Не обърнах внимание.

— Иисус е спасител — беше предположението на Луси.

Мат го пропусна покрай ушите си.

— Ами на големия знак точно до офиса на къмпинга? Точно до входната врата?

— Не ме заинтересува и не си направих труда да го прочета.

Тийнейджърката отново се намеси:

— Не палете огън.

Нийли й хвърли бърз поглед.

— Нямаш ли по-добро занимание?

— Не.

Луси подаде на сестричката си празна хартиена чаша, но Бътън я хвърли на пода, надавайки силен вик.

Отново завиха и пред очите им се появи мостът, построен над тясна река, точно в подножието на невисок хълм. Строителният материал, от който го бяха направили — тухли, беше потъмнял от времето, докато цветът на тенекиения покрив беше излинял, макар да си личеше, че някога е бил боядисан в червено. Знак предупреждаваше, че не се допускат превозни средства с височина над три метра. Макар че се намираше в Западна Вирджиния, а не в окръг Мадисън, щат Айова, беше също толкова живописен като тамошните мостове и Нийли почти очаквайте Клинт Истууд и Мерил Стрийп45 да се появят откъм вътрешността. Това беше Америка в най-добрия й вид и Нийли въздъхна:

— Нали е прекрасен? А сега да се поразтъпчем — додаде тя и паркира Мабел на банкета. — Луси, можеш да вземеш и сестра си.

— Както знаеш, тя не е отровна. И двамата поне веднъж можете да я поносите.

Нийли се направи, че не я е чула.

— Няма да оставаме дълго — обяви Мат. — Две минути и после потегляме за магистралата.

— Две минути, две минути…

Нищо нямаше да могат да видят за две минути.

Навън всичко беше обляно в слънчева светлина, а топлият влажен въздух носеше уханието на прах, трева и селски път. Нивото на реката беше много ниско — сигурно от много време не беше валяло, а околните звуци и шумове бяха направо възхитителни: ромоленето на водата около камъните, песента на птиците, хорът на щурците и жуженето на пчелите. Двата края на моста лежаха върху полегати затревени насипи, отрупани с диви цветя и стигащи до водата. Луси сложи детето да седне на тревата.

— Га! — извика от радост Бътън и запляска с ръчички.

— Твой ред е да я гледаш — каза Луси и пое към вътрешността на моста, преди Нийли да си е отворила устата за протест.

— Га!

Бебето направи неуспешен опит да хване една летяща край него пчела.