Тим Талер или продаденият смях
- Автор: Крюс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Дилов
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Тим Талер или продаденият смях». Краткое содержание книги:
— А има ли и нещо друго от Гърция освен рибата? — запита Тим.
— О, да! — засмя се Лефует. — Някои неща идват и от провинцията. Стафиди, вино, банани, сладкиши, зехтин, нарове, вълна, платове, смокини, орехи, сини домати и боксит.
Лефует изброи стоките така тържествено, сякаш произнасяше родословното дърво на цар Давид от библията. Междувременно двамата бяха се озовали в сиренарската улица, където бяха изложени камари бяло сирене. Цялата им разходка представляваше една блъсканица и промъкване между крещящи продавачи и високо пазарящи се клиенти. При рибите бяха газили в локви с вода, при овцете се наложи да заобикалят локви с кръв, а като попаднаха сред щандовете с плодове, цялата земя бе покрита с кори и обелки.
Току пред Тим три момчета крадяха пред очите на множеството маслини. Никой не се възмущаваше от това, дори самите продавачи, които само късо и сърдито излайваха нещо и веднага се обръщаха към някой надежден купувач. Малките крадци се смееха.
Объркан и изтощен, Тим напусна след два часа тоя кошмарен пазар, това бясно наддаване, блъсканицата и крясъците, които така очароваха барона, този гигантски търбух на един град с чудовищен апетит.
По знак на барона автомобилът се приближи до тях. Този път той беше само с четири врати и с черни седалки. Лефует заповяда на шофьора да ги откара до византийския музей. А на Тим рече:
— Там сигурно ще ви се хареса, господин Талер. Но няма да ви открия още защо.
Тим ни най-малко не беше любопитен за това „защо“. Беше просто изтощен и гладен. Но не промълви нито дума. Искаше колкото може по-рядко да се показва слаб пред тоя зловещ търговец, купил неговия смях. Затова се остави послушно да бъде замъкнат във византийския музей.
Картините, при които баронът заведе момчето, се наричаха икони. Те били, така обясни Лефует, създадени предимно от монаси, които много столетия наред ги рисували по строго определени правила.
Тим скоро забеляза защо баронът го бе довел тука.
Лицата по тези икони с големите замръзнали очи и дълги носове, които разделяха овала им на две равни половини, бяха лица без усмивка. И приличаха на бледите холандски лица в Белия дворец в Генуа. На Тим те се сториха ужасни. А когато Лефует го задържа доста дълго време пред иконата на свети Георги — някаква мрачна композиция в маслиненозелено, той несъзнателно си измърмори поговорката на Джони: „Научи ме да се смея, спаси душата ми!“.
И се случи нещо странно. Чрез спомена за Джони Тим изведнъж видя иконите с други очи. Изведнъж той откри, че това, което рисуващите монаси бяха отказали на хората в картините, щедро го предоставяха на растенията и животните — а именно: да цъфтят, да се усмихват, да живеят. Докато Лефует се възхищаваше от светата дисциплина на иконописците, Тим откри във витиеватия фон на таблата ухилени кученца, весели птици и смеещи се лилии. И отново си спомни нещо като поговорка — този път от пиесата на Хамбургския куклен театър: „Смехът отличава човека от животното“. Само че тука беше обратното: тук животното се смееше, а човекът гледаше строго и безмилостно в един свят без рай!
В първия етаж на музея Лефует поприказва малко с директора, комуто бяха съобщили за посещението на богатия барон. През това време Тим излезе на някакъв мъничък балкон. Оттам съзря под себе си едно малко момиченце, което рисуваше с пръчка линии по коравата земя и след това ги изпълваше с пъстри камъчета. Навярно бе видяло преди това залата с мозайките и сега самичко си правеше мозайки. Изглежда, че се мъчеше да изобрази с камъчетата нещо като образ на светец, но устата представляваше извит нагоре полукръг: светецът се смееше.
Но тъкмо когато момиченцето се канеше да постави едно зелено око, пристигна някакво момче, огледа с увиснали надолу устни почти готовата картина и я размаза с обувката си. Момичето изгледа уплашено малкия варварин и едри сълзи бликнаха от очичките му. После то, разхълцано и унизено, започна да събира отново своите камъчета.
Момчето стоеше с ръце в джобовете край него и гледаше с мъжко презрение в очите си.
Тим се разгневи страшно. Понечи да изтича долу, за да защити момиченцето, но когато се обърна, баронът, очевидно наблюдавал също сцената, се изправи пред него.
— Не се намесвайте, господин Талер — рече той усмихнато. — Наистина е достойно за съжаление това, което направи момчето. Но така става по света. Със същото варварство като това момче смачкват тежките войнишки ботуши плодовете на изкуството и културата. Но щом свърши войната, същите тия варвари с увиснали краища на устните отпускат дарения за възстановяване на повече от трийсет черкви в Македония. Печалбата ни възлезе над един милион драхми.