Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
Ала временно умрял и окончателно мъртъв бяха съвсем различни неща. Дали носеше у себе си способността да отнеме завинаги човешки живот и да го прави всеки ден? Може би щеше да прилича на онзи веселяк, при когото бе стажувал Роуан, Косач Годар. Човекът уреждаше върховни партита. Ако това беше част от длъжностната характеристика, Тайгър все някак щеше да преглътне останалото.
То се знае, не беше съвсем сигурен, че това тук е стаж за Косач. В крайна сметка Роуан бе претърпял провал, а на Тайгър не му се вярваше да успее в начинание, оказало се непосилно за Роуан. Плюс това цялото преживяване силно бе променило приятеля му. Умствените предизвикателства, пред които се бе изправил, го бяха направили мрачен и сериозен. Тайгър не бе заплашен от умствени предизвикателства. Той до голяма степен бе изключил мозъка от функционирането си и това го устройваше. Бездруго не му беше най-силният орган.
Може пък да го тренираха за бодигард на Косач. Макар да не си представяше защо на един Косач може да му е нужен такъв. Никой не беше толкова глупав да нападне Косач, след като наказанието бе Прибиране за цялото семейство. Ако случаят се окажеше такъв, не бе сигурен дали да приеме службата. Оставаше само бъхтенето без никаква власт. Трябваше да му предложат много съблазнителни придобивки, та да се съгласи.
— Мисля, че си почти готов — заяви му изумрудената Косач Ранд по време на вечерята. Роботът ѝ току-що им бе сервирал по един постен стек — истински, не от синтетичните. В края на краищата естественият протеин бе най-доброто за изграждане на мускули.
— Готов за пръстена си ли? — попита той. — Или имаш нещо друго предвид?
Тя му отправи енигматична усмивка, която му се стори по-привлекателна, отколкото му се щеше да признае. Не му се бе видяла такава при пристигането му, ала имаше нещо в яростния им и все пак интимен спаринг по Бокатор, който променяше отношенията им.
— Ако става дума за пръстена на Косач, няма ли изпитания, през които да премина на конклав? — попита той.
— Повярвай, купонджийче — каза тя, — ще имаш пръстена на ръката си, без да се налага да се изправяш пред конклав. Лично ти го гарантирам.
Значи все пак щеше да бъде Косач! Тайгър излапа с ентусиазъм остатъка от вечерята си. Беше едновременно главозамайващо и смразяващо да знае какво му готви съдбата.
Трета част
Врагове сред враговете
15.
Залата на основателите