Друговремец

– Ето, мила. Засади ги по южния край, между мащерката и напръстника. – Показа ми как да разделям главите, без да разкъсвам обвивката на скилидките, и как да ги засаждам. Прос­тичко беше – заравях всяка скилидка в земята с тъпия край надолу, на около 4-5 сантиметра под повърхността. Госпожа Фиц се надигна от земята и изтръска полите си.

– Запази няколко глави – посъветва ме. – Раздели ги и ги посади поотделно тук-там из градината. Чесънът пази другите растения от буболечки. Лукът и белият равнец – също. Обери и мъртвите цветчета на невена, но ги запази, полезни са.

Многобройни невени осейваха градината и цъфтяха в ярко златисто. Точно тогава малчуганът, който търсеше Джейми, се появи запъхтян и съобщи, че пациентът отказвал да се откъсне от работата си.

– Вика – изпъхтя момчето, – че не е толкова зле, та да му трябва лекуване, но благодари за вниманието.

Госпожа Фиц сви рамене, макар съобщението да не беше това, на което се надявах.

– Щом не ще, не ще. Но ти, моме, може да наминеш към конните пасбища по обед. Може да не спре, за да го лекуват, но ще спре, за да яде, доколкото познавам младите момчета. Младият Алек ще се върне да те заведе дотам.

Госпожа Фиц ме остави да засадя останалия чесън и се понесе като галеон, а младият Алек я последва с подскоци.

Работих с удоволствие през останалата част от сутринта – садях чесън, обирах прецъфтели цветове, плевях и водех веч­ната битка на градинаря с плужеци, охлюви, бръмбари и тем подобна напаст. Ала тук се борех с тях с голи ръце, без помощ­та на химически средства. Така се бях вглъбила, че не забелязах кога младият Алек се е върнал – трябваше да се прокашля, за да му обърна внимание. Явно не си падаше по празните приказки, защото едва ме изчака да се изправя и да се отръскам от пръстта, преди да се шмугне през портата на дворчето.

Пасбището, където ме заведе, бе далеч от конюшните, нас­ред голяма ливада. Три млади коня играеха жизнерадостно наблизо. Покрита с леко одеяло червеникавокафява млада кобила бе завързана за оградата.

Джейми внимателно се примъкваше от едната ѝ страна, а тя го наблюдаваше със силно подозрение. Той постави леко длан на гърба ѝ, като ѝ говореше тихо, готов да се отдръпне, ако кобилата се възпротиви. Тя завъртя очи и изпръхтя, но не помръдна. Без да спира да говори, той много бавно се качи на гърба ѝ. Кобилата се поизправи и направи крачка встрани, но той настоя, повишавайки тон.

Тогава кобилата завъртя глава и видя, че с момчето приб­лижаваме. Надуши беда, изправи се на задните си крака и изцвили. Завъртя се към нас и притисна Джейми към оградата. Пръхтейки и ритайки със задните си крака, тя подскочи и се опита да се освободи от въжето. Джейми се претърколи от другата страна на оградата, по-далеч от копитата ѝ. Изправи се с мъка, като ругаеше на келтски, и се обърна, за да види кой му е попречил да си свърши работата.