Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Брайън се вторачи в него за няколко секунди, после примигна и поклати глава.
— Съжалявам, аз… не се изразих правилно. Ако изпратя оплакване до управата, ще мога ли да разчитам на вас да ме подкрепите?
— О, разбирам. — Робърт Макнотън измъкна една визитка от вътрешния джоб на сакото си и му я подаде. — Разбира се, че можете. Просто се свържете с кабинета ми. Всъщност от известно време и аз обмислям нещо подобно.
— Най-сетне! — извика докторът.
Робърт Макнотън се стресна, после осъзна, че събеседникът му сочи през прозореца. Той проследи жеста и погледна надясно. С облекчение видя как техниците изтеглят стълбичката и затварят двигателя. Видя как един от тях заговори по портативната си радиостанция и след няколко секунди самолетът потрепери, а отвън се чу нарастващият вой на двигателя.
Докторът се изправи и тръгна назад.
„Странно поведение“ — помисли си Макнотън, докато издърпваше куфарчето в скута си, за да извади един обемист доклад. Трябваше да се подготви за насрочена без предупреждение среща в Кейптаун и тъй като реактивните самолети на собствената му компания вече бяха заети, полетът на „Меридиън“ изглеждаше най-приемливият избор. Вече започваше да съжалява за него.
Звукът на уредбата, която се включи отново, привлече вниманието му и той се запита дали пилотите най-сетне ще се обадят. Вместо това чу гласът на д-р Логан:
Дами и господа, говори Брайън Логан, един от пътниците в този самолет. Има нещо, което трябва да чуете на всяка цена.
Старшата стюардеса, която изтупваше възглавници и се правеше на заета в предната част на първа класа, през цялото време внимателно избягваше погледа на Макнотън. Когато чу гласа на д-р Логан, тя хукна назад.
Този екипаж ни лъже от часове. Безсмислиците за кралицата бяха лъжа, никъде наоколо не е имало гръмотевична буря…
Джуди Джаксън прелетя покрай Робърт Макнотън и профуча през завесата. Той чу как стъпките й се отдалечават в съседния салон и виковете й, докато д-р Логан продължаваше по уредбата:
… летището не е задръстено и през цялото време се опитват да скрият факта, че…
Чу се шумът от блъскане на микрофон, последван от падане на пода. Долетяха разгорещени гласове. Джени се изправи и решително пое назад. От колоните долетя ръмжене, явно се водеше борба.
… трябва… трябва да знаете… че… пусни го!… имаха проблем с… двигателя… и не искаха да ни кажат! Ще се примирите ли с това?
Микрофонът отново беше изтръгнат от ръцете му и от колоните се понесе гласът на Джуди Джаксън, задъхан, но изпълнен с твърда решимост:
Дами и господа, извиняваме се за това избухване. Един от пътниците ни, изглежда, има емоционални проблеми.
Външният десен двигател вече работеше и прозвучаха две иззвънявания, когато боингът започна да рулира.
Макнотън погледна през завесата, но реши да не се намесва. Не беше особено сигурен в реакцията на лекаря. Вероятно моментът не беше подходящ.
Ядосаните гласове и звуците от борба постепенно се придвижваха напред. Брайън Логан изхвърча заднишком през завесата, изтласкван от цяла група стюардеси, предвождана от бясната Джуди Джаксън.
— Сър! Ако не седнете веднага на мястото си и не закопчаете колана си, ще помоля командира да се върне до изхода и да ви изкарат от самолета с белезници!
— Давайте, проклети да сте — каза той с нисък и заплашителен глас. — Вече съдя тази скапана компания за убийството на съпругата и неродения ми син. Просто ще добавя още двайсет-трийсет милиона към иска. — Той се обърна, за да седне.
— Правете каквото искате, когато не сте на самолета ми, но ако не престанете…
Брайън Логан рязко се завъртя и насочи показалеца си към лицето на Джуди Джаксън, като изръмжа:
— Не се осмелявайте да ми нареждате.
— Седнете… веднага… или ще се върнем! — Джаксън се обърна към една стюардеса и посочи към пилотската кабина. — Качи се горе, вземи телефона и изчакай, за да уведомиш пилотите за това. Ще ти дам сигнал.
По-младата жена веднага пое назад, като мина по успоредната пътека, за да не влезе в обсега на Брайън.
Докторът остана неподвижен една секунда, оглеждайки събраните пред него сили. Пет от стюардесите се бяха появили, за да подкрепят началничката си, включително и онази, която не беше на смяна, и всички го гледаха вторачено. Брайън погледна към Робърт Макнотън, който едва забележимо поклати глава и му посочи с ръка да седне. Лекарят бавно се предаде и се отпусна на седалката.