Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
— Ами такава информация получаваме — успя да каже тя.
— Наистина ли? Това е забележително, защото ни съобщихте за задръстване, а пистата е празна, после за спешен случай от медицинско естество при пълна липса на линейки, а най-сетне ни предложихте и шедьовъра си: гръмотевична буря при ясно небе независимо от факта, че от осем часа тази сутрин най-близкият буреносен фронт се намира на двеста километра северно от Дания.
— В района имаше лошо време и…
— Това време несъмнено предизвика някаква сходна реакция във външния десен двигател на този реактивен самолет, така ли?
Джуди окончателно беше изгубила равновесие. Придаде си гневно изражение и сложи ръце на кръста си.
— Щом знаете толкова много за самолетите, със сигурност ще разберете, че когато има закъснения, нашите наземни техници трябва да проведат някои тестове.
— Сигурен съм, че сте права. Аз имам свидетелство за управление на реактивен самолет едва от трийсет и две години, а моята корпорация притежава „Боинг 737“, който самият аз управлявам едва от две. Така че, млада госпожице, и въпросът ми към вас е следният: дали сте безработна писателка, или просто обичате да лъжете пътниците си?
— За кого се смятате, че ми говорите така? — озъби се Джуди.
— О, за никого — рече той все така тихо. — Просто пътник с платен билет.
— Тогава ви предлагам да се върнете на мястото си.
— Както желаете — отвърна той с намек за поклон. — Бих ви помолил обаче да се придържате към екзотичната и очевидно доста остаряла идея да казвате истината. Ние не сме идиоти.
Макнотън се върна в салона на първа класа и се плъзна покрай празното място до пътеката, за да седне до прозореца, като бутна собственото си куфарче. Малкият кожен етикет с логото на „Инглиш Петролиум“ се закачи за ръба на панталона му и се обърна, като откри собственото му име, отпечатано със златни букви: Робърт Макнотън, председател на управителния съвет.
Звукът от отново включената уредба привлече вниманието му към колоните над главата му. Беше гласът на същата жена, но сега в него имаше допълнителна острота.
Просто една допълнителна забележка, дами и господа. Заради останалите проблеми, които забавиха излитането ни, техническият ни отдел реши да извърши рутинна проверка на външния ни десен двигател, което може би сте забелязали. С други думи, нищо страшно. Просто рутинна проверка. Оценявам търпението ви, но сега времето се оправи, така че скоро ще бъдем готови за излитане.
Пръстите на Робърт Макнотън подновиха барабанното си соло по облегалката. Внезапно един мъж седна на съседното място. Робърт спря да барабани и погледна към него.
— Извинявайте, че ви безпокоя — каза мъжът. — Аз съм доктор Брайън Логан. Лекар съм, от Щатите.
Макнотън стисна ръката на спътника си без особено въодушевление.
— Радвам се да се запозная с вас, докторе. Аз съм Робърт Макнотън.
— Останах с впечатлението, мистър Макнотън, че също сте разстроен от тези съобщения.
— Наистина. — Макнотън се запита дали да продължи, но реши, че в крайна сметка има нужда от съюзник в тази глупава ситуация. — Тя постоянно ръси лъжи и на мен наистина ми писна!
Логан кимна, като присви очи.
— Нищо не е наред в тази скапана авиокомпания. Всички тия глупости за кралицата, времето и задръстването, а според мен имаме проблем с външния десен двигател още откакто напуснахме изхода.
— Започвам да се съгласявам с вас, докторе — каза Макнотън. — Вече разговарях с нея за това, но както чухте, без никакви последствия.
Брайън отново кимна и се надигна в креслото, като се огледа, сякаш проверяваше дали някой не ги подслушва. Този жест изпрати малък предупредителен сигнал в тялото на Макнотън. Брайън отново се обърна към него и понижи глас:
— Мога ли да разчитам на вас да свидетелствате?
Робърт Макнотън забави отговора си, докато изучаваше лицето на доктора.
— Моля? „Свидетелствам“ ли казахте?
— Да. За лъжите им! Мисля, че ги хванахме на местопрестъплението.
Все по-силното предчувствие, че трябва да внимава, накара Макнотън да се поколебае и внимателно да подбере думите си.
— Ами, докторе, напълно съм съгласен, че поведението им е скандално, но… въпреки че не съм адвокат… сериозно се съмнявам, че случилото се дава основания за съдебен процес, ако възнамерявате да предприемете подобно нещо.