Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
Като млад човек, израснал в покрайнините на Бостън, след колежа Озмиян се потопи страстно в поредица необичайни хобита: композиране, криптография, мухарски риболов и за известно време дори лов на едър дивеч. Ала хобитата му отпаднаха, когато откри начин да смеси своя интерес към музиката и шифрите с фанатизма си за стегнати компютърни програми. Това бракосъчетание на интересите му помогна да разработи технологиите за приемане и предаване на данни и тяхното шифриране, които щяха да се превърнат в основите на „Дигитален потоп“.
„Дигитален потоп“. Той се изчерви при мисълта за своята компания, чиито акции от години поскъпваха, но сега понасяха удари заради неразрешеното изтичане на най-ценните патентовани алгоритми в интернет.
Но в този момент, както често се случваше, мислите му се насочиха към убийството на единствената му дъщеря… и мръсотията за нея, която беше извадена на показ от този кучи син, драскача Брайс Хариман.
Ясно различимо трикратно почукване на вратата на кабинета прекъсна свободното блуждаене на мислите му.
— Влез! – извика Озмиян, без да откъсва очи от прозореца.
Чу вратата да се отваря, сетне леките стъпки на човек, който влиза, и шума от затворената отново врата. Той не се обърна, защото много добре знаеше кой е влязъл току-що. Това беше неговият най-необичаен и тайнствен служител с благородно и необикновено дълго име: Мария Исабел Дуарте Алвес-Веторето. През годините Алвес-Веторето беше работила за Озмиян на различни позиции: адютант, довереник, уредник и бияч. Усети нейното присъствие, когато се приближи и спря на почтително разстояние от писалището. Едва тогова се обърна с лице към нея. Беше дребна, атлетична и тиха, с грива от падащи по раменете махагонови коси. Носеше тесни джинси, отворена копринена блуза и колие от перли. През всички тези години не беше попадал на по- безмилостно резултатен човек. Изглежда беше португалка с древни представи за чест, отмъщение и вярност, чиито предци бяха участвали в макиавелистки интриги в продължение на осемстотин години. У нея това изкуство беше достигнало съвършенство.
— Казвай – каза Озмиян, като отмести поглед от напрегнатото й лице, за да гледа през прозореца, докато я слуша.
— Нашите частни детективи предоставиха предварителен доклад за Хариман.
— Искам да чуя резюмето.
— Всички репортери имат съмнителна репутация, така че ще пропусна малките грехове и незначителни прегрешения. Като оставим настрана, че се рови в калта, наднича в линейки, пуска слухове и обича да забива нож в гърба, Хариман е честен и морален. Продукт на подготвително училище, осигурено от наследствено богатство. Богатство, което се изчерпва с неговото поколение. Като теглим чертата, той е чист. Няма стари присъди, не се занимава с наркотици. Бил е репортер в „Таймс“, но след това по причина, която няма значение, се премества в „Поуст“. Макар това да изглежда като край на кариерата му, в „Поуст“ той се справя много добре. Няма нищо, което да ни осигури сцепление. – Жената направи пауза. – Има обаче една информация, която заслужава особено внимание.
— Слушам.
— Неговата приятелка – излизали са още от колежа насам – е починала от рак преди около три години. Той много активно й помагал да се бори с болестта. А след нейната смърт това се превръща в кръстоносен поход за него. Пише информативни статии за раковите заболявания и възможни нови лекарства, осигурява медийна видимост на много неправителствени организации, които работят за превенция на рака. Макар да не изкарва много пари с работата си като журналист, години наред прави дарения на различни каузи за борба с рака, особено на Американското раково общество. Някои от тези дарения са с негови собствени пари, други чрез семейните доверителни фондове. Основава и малка благотворителна организация на името на покойната си приятелка.
Озмиян махна пренебрежително с ръка. Добрите дела на Хариман не го интересуваха.
— Защо каза „особено внимание“?
— Защото тези интереси осигуряват възможност за оказване на въздействие, ако се наложи.
— Писал ли е нещо друго за дъщеря ми?
— Не. Всички негови последни статии са посветени на по-скорошните убийства. Дои ги с всички сили.