Гравитационна дъга [bg]

Тези дни микрокварталът е известен като Мястото и е запълнен почти докрай, до последния централен двор, с приятели на „Киселината“. Промяната е неочаквана — като че ли сега в кварталната мръсотия расте много повече зеленина, хитроумна система от регулируеми денем импровизирани светлопроводи и огледала препраща за първи път слънчева светлина надолу в тези задни дворове и разкрива невиждани досега цветове… освен това има дъждоотводна конструкция насочваща дъждовната вода сред улеи, фунии, капкоотражатели, водни колела, струйници и преливници, образуващи система от рекички и водопадчета за игра през лятото… единствените стаи, които могат да бъдат заключвани отвътре, са запазени за отшелници, фетишисти, объркали пътя изгубени бегълци от окупацията, нуждаещи се от усамотение тъй както наркоманите имат нужда от дрога… като говорим за това, сега навред из комплекса можете да намерите запаси от всички видове армейски опиати, от мазетата до таваните подовете са осеяни с телени примки, и пластмасови ½ гранови1265 тубички-спринцовки от морфинов тартрат изстискани докрай като туби от паста за зъби, строшени кутийки от амилнитрит свалени от противогазови комплекти, зелено-охрени тенекиени кутии от бензедрин… продължава работата по изкопаването на противополицейски ров около целия квартал: за да не привлича излишно внимание този ров е първият в световната история, който бива изкопаван отвътре навън, пространството под „Якобищрасе“ бавно и параноично се издълбава, оформя, старателно се укрепва с подпори под тънкия слой земя и улична настилка така, че старият трамвай да не пропадне извън разписанието, впрочем имало е такива случаи обикновено посред нощ, когато вътрешното осветление на трамвая е топло на цвят като прозрачен бульон, по периферийните линии през дългите отсечки от неосветения парк или покрай звънтящите огради на складови бази съвсем внезапно, подобно на хлътнала уста изговаряща КМ1266, асфалтът се изкорубва, после зейва и още преди да се усетиш, тупваш долу в някакъв подгизнал параноичен ров, нощната смяна ококорена срещу тебе с огромни очи на подземни човеци, застанали не толкова срещу теб, а по-скоро сблъскващи се с мъчителния проблем на избора, това действително ли е истински електробус, или „пътниците“ са дегизирани полицейски агенти, деликатен момент, много деликатен.