Гравитационна дъга [bg]

— „Гъз“ е усилваща речева частица — пояснява моряка Бодайн — както в „подъл задник“ или „подъл гъз“, „глупав задник“ или „глупав гъз“. Та когато нещо върви много наопаки, по аналогия казваш „обратен гъз“.

— Но „обратен гъз“ е обратното на „с гъза назад“ — възразява „Киселината“.

— Което обаче не го превръща в „напред“ — примигва Бодайн с искрено пресеклив глас, сякаш някой замахва да го удари, а в действителност изпитаният морски вълк скришом приема положението за донякъде забавно, за имитация на Уилям Бендикс. Другите нека се представят за Кагни или Кари Грант, обаче Бодайн се специализира за поддържащи роли, способен е идеално да копира Артър Кенеди в-ролята-на-малкия-брат-на-Кагни, ’кво ще кажете за това, а? Или-или Сам Джафе преданият индийски водоносец на Кари Грант1259. Бодайн е положителен герой във военния флот на живота и тази роля включва и гласовите отпечатъци от фалшивия киноживот на непознати хора.

Междувременно „Киселината“ проявява интерес към нещо подобно с различни солисти-инструменталисти, или опитва, самообучава се по метода проба-грешка, напоследък скрипти цигу-мигу, имитира някакъв предполагаем Йоахим1260, изпълняващ своя собствена каденца1261 към дълго пазения в тайна концерт на Росини за цигулка (op. posth.1262), и подлудява всички наоколо. Една сутрин Труди просто излиза трополейки и попада сред масовите парашутни скокове на 82-ра Въздушнодесантна дивизия над завладяния град, милион пухкави куполи в небето, спускат се бавно, тъй както се сляга бялата пепел след силуета на нейното прощално тропване. „Той направо ме побърква.“ „Здрасти Труди, накъде си тръгнала?“ „Нали ти казах… побърква ме!“ и не мислете, че този жалък дърт похотлив наркоман не я обича, защото той наистина я обича, и не мислете, че той не отправя молитви, че не записва старателно своите желания на цигарени хартийки, и после не свива в тях своя най-добър светопричастен канабис и ги пуши до пришки на устните, което е наркоманският вариант да си пожелаеш нещо, когато видиш падаща звезда, и че не се надява от все сърце тя само да е захлопнала вратата за пореден път, моля те нека да е само вратата и всичко да свърши още същия ден само още веднъж, пише той на всяка цигара с марихуана за лека нощ, това е всичко, повече няма да те моля, ще опитам да не те моля, ти ме знаеш, не ме съди прекалено строго, моля те… но колко още такива затръшвания може да има? Едно ще бъде последното. Въпреки това „Киселината“ продължава да скрибуца Росини, излъчва своето жалко презряно и рисковано улично дългоденствие, не, изглежда не може да спре, това е старчески навик, презира се, но тази втора природа не го оставя на мира, и независимо колко внимание отделя на проблема, не може да спре примамването обратно към изкушителната каденца… Морякът Бодайн проявява разбиране и опитва да помогне. С цел въвеждането на полезна намеса, той е съчинил своя контра-каденца, в духа на онези други популярни мелодии с класически заглавия прочути около 1945 година („Моята прелюдия към една целувка“, „Квартирна симфония“1263). Бодайн използва всяка възможност да я тананика на ежеседмичните новодошли, Лали току-що пристигнала от Любек, Сандра, която е избягала от „Клайнбюргерщрасе“1264, ето го противният Бодайн с китарата пристъпва бавно по коридора, върти и поклаща таз след всяка палава дезертьорка, след всяка първокачествена въплътена сексуалнопрестъпна фантазийка, дърпа струните и пее трогателна интерпретация на: