Търговска къща

— Хелоу?

— Хелоу! Йан е на телефона, търсили сте ме с Линк. Как вървят нещата при вас?

Последва малка пауза.

— Тай-пан, може ли да се видим за малко?

— Разбира се. Какво ще кажеш за коктейл в 6.15 в „Мандарин“? Тогава имам свободен половин час до следващата среща. Е?

Изпита угризение при мисълта за Крос и Съндърс във връзка с предупреждението на А. М. Г. да не се предават папките.

— Има ли възможност аз да мина в офиса? Мога да тръгна веднага и да бъда там след половин, най-много три четвърти час? Има нещо важно.

— Добре. Може да се наложи да почакаш малко, но ела. — Той затвори телефона намръщен. Какво ли става там?

Вратата се отвори. Жак де Вил влезе. Изглеждаше загрижен и уморен.

— Искал си да ме видиш, тай-пан?

— Да, седни, Жак. Бях разбрал, че ще летиш миналата вечер?

— Говорих със Сюзан и тя мисли, че най-добре за Аврил е да почакам още ден-два…

Дънрос слушаше с интерес, недоумяващ, че Жак може да е комунистически агент. Но вече мислеше за тази възможност. Беше лесно обяснимо. Като млад идеалист по време на нацистката окупация във Франция Жак вероятно е изпитвал омраза към окупаторите, която след това се е трансформирала в комунистическа идеология.

„Господи, не беше ли Русия наш съюзник по време на войната? Не беше ли комунизмът на мода тогава, дори в Америка? Не изглеждаха ли Маркс и Енгелс толкова убедително разумни? Ленин също? Тогава. Преди да знаем истината за Сталин, за Гулаг, КГБ и полицейската държава, масовите убийства и липсата на всякаква свобода.

Но как може тези комунистически глупости да заблудят човек като Жак? Да го ангажират толкова дълго — освен ако е вербуван от «Севрин», както твърди А. М. Г.?“

— Какво мислиш за Грей? — попита Дънрос.

— Абсолютен кретен, тай-пан. Твърде е ляв за мен. Дори Бродхърст е малко ляв за мен. Тъй като… аз оставам засега, мога отново да поема Кейси и Бартлет?

— Аз ще продължа засега с тях, но ти се погрижи за договора.

— Вече е изготвен. Бях при юриста, каза, че има един малък проблем. Даусън се е срещнал тази сутрин с адвоката на Бартлет, мистър Стайглър, той искал да се преразгледа схемата за плащанията и да се отложи подписването за следващата седмица.

Дънрос се ядоса. Помъчи се да не го показва. Сигурно това е причината, Кейси да иска среща.

— Ще се оправя с това — каза той, оставяйки проблема настрана заради по-спешния: Жак де Вил, невинен до доказване на противното.

Той го погледна, харесваше го, спомни си за времето в Ейвиърд и Франция. Той, Пенелоуп, Жак и Сюзан, техните деца — всички заедно за Коледа или през лятната ваканция, хубава храна, вина, много смях и много бъдещи планове. Най-умният беше Жак, най-дискретният, до обвиняването му от А. М. Г.

„Но за сега си невинен, докато не се докаже и докато не се уверя. Съжалявам, приятелю, ще те подложа на проверка.“