Венецът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Кристин, дъщерята на Лавранс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-216-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Венецът». Краткое содержание книги:
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Ингебьорг подскачаше, късаше листа от дърветата и ги миришеше, оглеждаше хората, с които се разминаваха, но Хокон я мъмреше: не подобава на благочестива жена, при това послушница в манастир, да се държи така. Старецът нареди на двете жени да се хванат под ръка и да вървят плътно зад него, тихо и чинно. Ингебьорг обаче не спираше да се озърта и да бъбри, защото Хокон не чуваше добре. И Кристин беше облечена в дрехи на послушница: небоядисана, сиво-бяла рокля от сукно, вълнен колан, лента на косата и обикновена, тъмносиня връхна дреха. Капишонът й беше нахлупен над очите, та да не се вижда сплетената й коса. Хокон крачеше пред тях, подпирайки се на голям бастун с месингова украса. Беше облечен в дълга до земята одежда, на гърдите си носеше оловен божи агнец, а на шапката — икона на свети Кристофер. Косата и брадата му, вече побелели, но изрядно поддържани, блестяха като сребърни на слънцето.
Между рекичката до обителта и дома на епископа обичайно не се виждаха много хора. Там нямаше нито бараки, нито ханове, а именията принадлежаха на големци от околните села. Къщите гледаха към улицата с дървените си фронтони, лишени от прозорци. Днес обаче по тясната уличка се изсипваха големи тълпи, а слугите стояха на портите и разговаряха с минувачите.
Стигнаха до дома на епископа. Пред църквата „Свети Халвар“ и манастира „Свети Улав“ вече гъмжеше от народ. По тревата бяха отворили бараки, а фокусниците показваха как обучени от тях кучета скачат през обръч. Хокон не се съгласи да остави жените да погледат. Не позволи на Кристин да влезе в църквата, понеже щяло да й бъде по-интересно да я разгледа на празника.
Докато слизаха надолу покрай църквата „Свети Климент“, Хокон ги хвана за ръцете, защото цареше голяма навалица от хора, надошли от селата или от уличките между търговските имения. Кристин и Ингебьорг отиваха към „Микле“, където работеха обущарите. Ингебьорг хареса дрехите на Кристин, но не одобри обувките й. Показа й няколко чифта от своите, изработени в чужбина, и Кристин нямаше търпение да си купи същите.
Имението „Микле“ беше едно от най-големите в Осло. Простираше се от пристана до уличката на обущарите. В него имаше над четирийсет къщи около два големи двора. В единия сега бяха опънали сергии с навес от сукно. Над тях се извисяваше паметникът на свети Криспинус23. Хората се блъскаха, докато оглеждаха стоката, между готварниците притичваха жени с тенджери и бидони в ръце, из краката на купувачите се мотаеха деца, а слугите пренасяха чували от складовете. От чардаците на горните етажи на къщите, където се продаваха най-отбрани стоки, се надвикваха обущари и чираци, размахвайки към посетителите малки пъстроцветни, обшити със злато обувки.
Ингебьорг се насочи към работилницата на обущаря Дидрек — немец, женен за норвежка. Живееше в къща в имението „Микле“.
Старецът тъкмо се пазареше със знатен мъж в пътническа наметка, запасал меч на кръста си, но Ингебьорг съвсем невъзмутимо се приближи до тях, наведе се и рече:
— Добри човече, ще бъдете ли така любезен да ни оставите да поговорим с Дидрек преди вас? Трябва да се върнем в манастира по вечерня. Вероятно вие разполагате с повече време?
Мъжът кимна и им отстъпи реда си. Дидрек сръчка Ингебьорг в ребрата с лакът и я попита с усмивка дали в манастира танцуват толкова лудо, та си е износила миналогодишните обувки. В отговор тя също го смушка и му отвърна, че обувките й наистина са се изтъркали, да помага Господ, но идва заради друго момиче и дръпна напред Кристин. Дидрек и чиракът му донесоха сандък и той започна да вади обувки, едни от други по-хубави. Кристин приседна на един сандък и той й помогна да пробва. Имаше бели, кафяви, червени, зелени и сини обувки; с изрисувани дървени токчета и без токчета; обувки с катарами и със сребърни връзки; обувки от два-три цвята кожа. На Кристин й се прииска да си купи всичките, но бяха толкова скъпи, че се ужаси. Нямаше чифт, по-евтин от цената на една крава от „Йорун“. Когато я остави в манастира, Лавранс й връчи кесия с пари в брой на стойност една марка24 сребро. На Кристин това й се видя цяло имане, но от думите на Ингебьорг се досети, че с тях не може да си купи почти нищо.
От любопитство Ингебьорг също пробва няколко чифта обувки.
23
Свети Криспинус — закрилник на обущарите. — Бел.прев.
24
Марка — Средновековна мярка за тежина, която се равнява на 210 грама. — Бел.прев.