Небесни псета

— Пак не разбирам защо се обади точно на мен.

— Притеснявам се, затова разпитвам едва ли не всеки срещнат. От близо седмица никой не ги е виждал. Както вече ти обясних, момичетата бръмчат, но гледат да не се отдалечават много-много. Все някой щеше да ги види.

— Градът е голям — рекох аз.

— Не, за тези момичета не е. Честно ти казвам. Има и още нещо…

Тя замълча и лапна последния голям къс от кифлата. Дълго го дъвка, преди да го глътне. Помислих си, че сигурно и в леглото върши всичко така старателно.

— И какво е то? — подканих аз.

— Докато разпитвах, подочух, че по едно време Шери се била сдушила с едно от момичетата на Джон Дългуча. С онова, което издирваше ти.

— Джени! — поясних аз.

Налегнаха ме лоши предчувствия.

— Да. Открих момичето, което я е познавало. Точно така, казвала се е Джени. Та според момичето Джени се е снимала и във филми и Шери вероятно също го е правела. Но нямала представа в коя точно киностудия.

Не пророних и дума, но веднага си представих „Небесно псе“.

— Уплаших се — продължи Роза. — Не че на ченгетата им пука, но ми се струва, че според тях не Джон Дългуча е убил Джени. Но ако натопят него, могат да приключат разследването, така повече им отърва. Притеснявам се, че я е убил някой друг и че ако са работели заедно с нея за някого, Шери и Сид също може би са се забъркали в някоя каша. Реших, че сигурно знаеш с какво се е занимавало мъртвото момиче. И за кого е работело.

— Затова ли проучваш тук порноиндустрията? — поинтересувах се аз.

— Просто се опитвам да открия някакви нишки, които да следвам — поясни младата жена. — Нали и детективите постъпват така?

— Ти не си детектив.

Тя сви рамене.

— Все знам как да правя проучване по документи и вестникарски материали. Правила съм доста научни изследвания.

— Това е прекрасно — похвалих я аз, — с тази малка подробност, че ако не харесат резултатите, университетските преподаватели не те разкъсват на парченца.

— Както личи, никога не си писал диплома — подсмихна се Роза.

Направих се, че не съм я чул.

— Тези типове наистина не си поплюват — рекох й, — до тях Джон Дългуча прилича на момченце от църковния хор.

— Значи знаеш за кого е работила Джени?

— Не съм казвал такова нещо.

— А знаеш ли?

Престорих се на голям непукист, но това мое честно лице, с което никога няма да забогатея на покер, пак ме издаде.

— Кажи де! — настоя Роза.

— Не знам точно за кого е работела, но се досещам — отвърнах аз. — Тъкмо попаднах на следа, когато очистиха Джон Дългуча. После зарязах разследването, още повече че ченгетата ме предупредиха да не си пъхам носа където не ми е работа.

— А според теб щеше ли да откриеш нещо? — продължи да ме разпитва Роза.