Главата на хана

- Нека двама от хората ти махнат трупа, повече няма да ни е нужен - обърна се към чигата Климент. - Други да измият и внимателно да претърсят още веднъж помещението. Да гледат дали няма нещо паднало между дъските.

Чигатът кимна.

- Заведи ме в нормална стая с маса и стол - поиска писарят. -Нареди да донесат кана силно разредено вино. Ще разпитам всички от прислугата, започвайки с момчето. Преди това искам да знам какво ти е известно за това място.

Чигатът поведе Климент към една от стаите на странноприемницата. До огромното легло стоеше натруфена масичка и три паянтови стола. Писарят избра този, който му изглеждаше най-здрав, и седна на него.

- „Златното руно“ е известно в тази част на града с нестандартните услуги, които предлага - започна чигатът, след като се настани на един от другите столове. - Освен жени тук се предлагат и млади мъже, а понякога и момчета. Всички знаят какво се върши зад стените, но досега нищо не е доказано.

- Проституцията не е забранена. Но да се посяга на деца... -Климент усети как главата му се пълни с кръв.

Чигатът вдигна рамене.

- Щом има търсене, винаги има и предлагане. В повечето случаи момчетата доброволно предлагат услугите си. На някои този живот им се вижда по-лек и сладък, отколкото на полето или във войската. По-голямата част от тях са докарани от чужбина. Ползват и някои странни предмети и възбуждащи мехлеми - военният се размърда притеснено на стола си. - Досега Шавут не ни е създавал проблеми, поне не повече, отколкото се полага. Продава незаконно вино и не плаща всички данъци, но не сме имали оплаквания от клиентите му. В подобни заведения много се краде, понякога стават и убийства, но Шавут успя постепенно да привлече по-платежоспособни хора. Държи всичко под контрол. Гарантира сигурност и дискретност.

Климент кимна. Бе чувал слухове за подобни места, хората, които ги посещават, и нестандартните им желания, но никога досега не се бе сблъсквал пряко с тях.

- Зачислен съм към гарнизона на Западната врата - продължи чигатът, - давахме дежурство, когато дотича един от прислужниците на Шавут. Беше пребледнял като платно. Каза, че в „Златното руно“ е станало убийство. Взех двама войници и дойдох да видя за какво става дума. Заварих собственика да бие Дионисий, който неистово крещеше. Наложи се да приложа сила, за да ги разделя. Попитах какво става, а Шавут ми каза, че в една от стаите се е появил труп.

- Появил се е? - учуди се Климент.

Чигатът се усмихна.

- Първоначално искаше да изкара все едно тялото на Атанасий е паднало от небето. Както и да е. Качих се заедно с войниците и видях трупа. Разпознах някои от пръстените и предположих, че е византиецът. Пратих един воин да извика подкрепления, след което да доложи на Дукум какво се е случило. Другия накарах да събере на едно място всички, които се намират в момента в къщата. За късмет на Шавут гостите му си бяха отишли. След като го попритиснах, той ми призна, че вчера Атанасий, който бил редовен посетител, дошъл малко след вечеря. Имал уговорка с Дионисий, когото редовно посещавал от известно време насам. Двамата се качили в стаята, ханджията им занесъл изискано меню и скъпо вино. Оставил ги в прекрасно настроение и самият той бил много доволен, защото византиецът винаги плащал добре. Повече не се занимавал с тях. Вечерта била натоварена, имало посетители и по другите стаи, в кръчмата също било пълно.