Блудната дъщеря [bg]

— Влез.

Флорентина бавно отвори вратата и надникна вътре. Мис Тредголд четеше на бюрото си.

— Не ме направиха председател — тихо каза тя. — Всъщност дори не ме избраха в съвета.

— Зная — каза мис Тредголд и затвори библията си.

— Как така знаеш? — изненада се Флорентина.

— Защото и аз самата не бих гласувала за теб. — Гувернантката замълча. — Но стига толкова по този въпрос, дете.

Флорентина изтича през стаята и се хвърли в обятията й. Мис Тредголд я прегърна силно.

— Добре, а сега е време да възстановяваме мостовете. Избърши си сълзите, скъпа, и да започваме веднага. Няма време за губене. Трябва ти тетрадка и молив.

Флорентина написа продиктувания от мис Тредголд списък и не възрази на нито една точка от него. Още същата нощ написа дълги писма до баща си, госпожица Паркър (придружено с друго писмо за Джеси Ковач), Едуард Уинчестър и накрая, макар че името не фигурираше в списъка, до мис Тредголд. На следващия ден отиде да се изповяда при отец О’Райли. Като се върна в училището, помогна на новоизбраната секретарка и й обясни системата, която според собствения й опит работеше най-задоволително. Пожела успех на новия председател и му обеща, че във всеки момент е готова да помага на съвета с каквото може. През следващата седмица отговаряше на различните въпроси на членовете му, но така и не си позволи да ги съветва. Няколко дни по-късно Едуард я срещна в коридора и й каза, че съветът е гласувал да й оставят всичките привилегии. Мис Тредголд я посъветва да приеме предложението от любезност, но в никакъв случай да не се възползва от него. Флорентина прибра всичките си нюйоркски дрешки в най-долното шкафче и го заключи.

След още няколко дни я повика директорката. Флорентина се страхуваше, че ще й е нужно повече време, за да възвърне уважението й към себе си, но въпреки това бе твърдо решена да го стори. Когато влезе в кабинета, дребната скромно облечена жена й се усмихна приветливо и й направи знак да седне на удобния стол до нея.

— Сигурно си много разочарована от изборните резултати.

— Да, госпожице Алън — каза Флорентина, която предполагаше, че я очаква поредното конско.

— Но при целия ти натрупан опит, предполагам, че искаш да направиш някои поправки в поведението си.

— Вече е твърде късно, госпожице Алън. Тази година завършвам и няма начин да стана председател.

— Да, вярно е. В такъв случай ще се наложи да се огледаме за други върхове за покоряване. В края на годината се оттеглям, след като бях директорка двадесет и пет години, и да си призная, тук са останали малко неща, които би ми се искало да постигна. Момчетата и момичетата се представят отлично на приемните изпити за Харвард, Йейл, Радклиф и Смит, а освен това винаги сме били най-доброто училище в Илинойс и по нищо не отстъпваме на първокласните училища по крайбрежието. Въпреки това не успях да постигна едно нещо.