Вещицата [bg]

— Да, днес е тежък ден — каза Патрик и огледа конферентната зала.

Никой не отговори, нито го погледна. Предполагаше, че и те като него мислят за собствените си деца. Или внуци.

— С Бертил искаме да отменим всички отпуски и да ви върнем на служба веднага — каза той. — Надявам се, че ще проявите разбиране.

— Не би могъл да ни задържиш настрана дори да искаше. И смятам, че говоря от името на всички — каза Паула.

— Така си и мислех — каза Патрик и изпита голяма благодарност към колегите си в стаята.

Включително към Мелберг. Дори той не се бе поколебал.

— А можете ли да се справите чисто практически? Знам, че някои от вас имат малки деца, които са във ваканция…

Патрик гледаше най-вече към Мартин.

— Родителите на Пия ще гледат Тюва, докато работя.

— Добре — каза Патрик.

Никой друг не каза нищо и той прие, че Паула и Аника също са се погрижили за положението у дома. Смъртта на момичето променяше всичко. Беше важно колегите да са на линия и Патрик знаеше, че им предстоят дълги часове работа.

— Йоста, как са родителите? — попита Патрик и се облегна на бюрото, което се намираше най-отпред до бялата дъска.

— Ами, както може да се очаква — каза Йоста и примигна. — Свещеникът дойде, а освен това реших да повикам и областния лекар, така че когато ги оставих, и двамата родители бяха взели приспивателни.

— Нямат ли роднини, които да отидат при тях? — попита Аника, която също беше дълбоко натъжена.

— Родителите на Ева са мъртви, а тези на Петер живеят в Испания. Но в момента летят към Швеция и ще са при тях след няколко часа.

Аника кимна.

Патрик знаеше, че тя има голямо и пъстро семейство и е свикнала около нея да има много хора.

— Какво казва Турбьорн? Докъде са стигнали? — попита Мартин и се пресегна към термоса, който Аника бе напълнила с кафе преди срещата.

— Тялото е на път към Гьотеборг за аутопсия — каза Патрик тихо.

Никога нямаше да успее да изтрие образите от ретините си. Беше участвал в изваждането на момичето от дупката и знаеше, че в обозримото бъдеще всеки път щом си легне и затвори очи, ще вижда ужасяващата гледка. Големите животни не бяха могли да се доберат до нея, но когато повдигнаха тялото, навсякъде около тях плъзнаха насекоми. Образите проблясваха един след друг пред очите му. Беше присъствал на аутопсии и знаеше как протичат. Знаеше го твърде добре. Не искаше да си представя малката Неа, гола и беззащитна, просната на студената стоманена маса. Не искаше да знае къде ще реже Педерсен или пък как ще бъдат извадени вътрешните й органи и как всичко, което преди й бе давало живот, ще бъде претегляно и мерено. Не искаше да знае как шевовете ще опишат голямо „Y“ върху гръдния й кош.