Вратите на Рим [bg]

Защо не се пречупеха? В името на всички богове, те трябваше да се пречупят! Наруга се сам, че не се беше погрижил да предвиди някаква позиция за отстъпление, но всъщност нямаше възможност за това. Стените бяха единствената защита на имението, а те всеки момент щяха да бъдат преодолени.

Подхлъзна се в кръвта, падна и се удари лошо; усети как внезапен удар му изкарва въздуха. Една кама се заби в ребрата му, един мръсен бос крак се опита да смаже лицето му. Той го захапа и чу как някой изпищя. Успя да се изправи на едно коляно — но беше твърде късно, за да спре двамата нападатели, които се спускаха в двора. Надяваше се, че жените ще се справят с тях. Опипа раната си и примигна, като видя бликналата кръв; взря се да види има ли мехурчета. Не видя мехурчета — добре, още можеше да диша, макар че въздухът имаше вкус на горещ метал и кръв.

Минаха няколко мига, през които не го нападна никой, и той можа да огледа стените. От двадесет и деветимата защитници бяха останали по-малко от петнадесет. Бяха направили чудеса, бранейки стената, но не беше достатъчно.

Юлий продължаваше да се бие отчаяно, въпреки че силата му изтичаше през раните. Изтегли камата със стон от гърлото на един нападател и веднага я заби в гърдите на следващия. Дъхът пареше в гърлото му. Той погледна към двора и видя сина си да излиза навън. Усмихна се — гордостта сякаш щеше да пръсне гърдите му. Друго острие се заби в междината между бронята и врата му, дълбоко в белия дроб. Той изплю кръв и заби меча си в нападателя, без да вижда лицето му. Ръцете му се отпуснаха, мечът падна и издрънча на камъните в двора.

Тубрук видя господаря си да пада и изкрещя от мъка и ярост: знаеше, че не може да стигне навреме при него. Рений беше още на крака, но само защитата на Марк пазеше стария войник от смъртта — макар че и кръвта на Марк изтичаше от раните му и животът му се изцеждаше през неизброимите пробойни в плътта му.

Гай се покатери нагоре покрай Тубрук; лицето му беше побеляло от усилието да изкачи стъпалата. Беше извадил меча си и го размаха, когато стигна горе — и посече един мъж, който тъкмо в този миг се беше изкатерил над труповете. А после се олюля. Тубрук заби меча си в ребрата на роба, но той не искаше да умира, а размаха кама и поряза Гай по лицето. Гай стовари още един удар по врата му и животът го напусна. Появиха се още лица, които крещяха и изригваха проклятия, докато се мъчеха да се изкатерят по хлъзгавите камъни.

— Баща ти, Гай!

— Знам.

Мечът на Гай се издигна, без да трепне, за да пресрещне едно копие, останка от някаква прастара битка. От гърлото на противника му бликна алена кръв. Тубрук нападна още двама. Запрати единия над ръба на стената, но замахът го свали на колене в лепкавата мръсотия под краката му. Гай посече следващия, като отби удара му, който щеше да прониже Тубрук. После отстъпи крачка назад. Лицето му беше побеляло, оплискано с кръв, коленете му се огъваха. Двамата с Тубрук зачакаха следващия противник да се появи над ръба на стената.